Решение № 550 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 213/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Г. Т. от гр. П. срещу определение № 52 от 3.02.2009 год. по гр.д. № 5699/2007 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на основание чл.231 ал.1 б.”а” и “б” ГПК /отм./ на влязлото в сила решение от 13.03.2006 год. по гр.д. № 319/2003 год. на Пловдивския окръжен съд. Поддържа се, че определението е неправилно. Ответната страна в писмения отговор изразява становище, че жалбата е неоснователна. По подадената частна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С атакуваното определение ВКС, ІV г.о. е оставил без разглеждане молбата за отмяна по чл.231 ал.1 б.”а” и “б” ГПК /отм./ на влязлото в сила решение от 13.03.2003 год. по гр.д. № 319/2003 год. на Пловдивския окръжен съд, като просрочена. Прието е, че депозираната на 22.06.2007 г. молба за отмяна на влязлото в сила на 13.03.2006 г. решение на въззивния съд е извън законоустановения срок по чл.232 ал.1 ГПК /отм./, поради което е процесуално недопустима. Обжалваното определение на ВКС, ІV г.о. е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.231 ГПК /отм./ заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение при посочените от закона хипотези. Правото на страната да поиска отмяна е ограничено във времето. Разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК /отм./ установява, че молбата може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна. Този срок е процесуално преклузивен и за него съдът следи служебно. В конкретния случай в молбата са посочени две основания- по чл.231, б.”а” и “б” ГПК /отм./. Към молбата не са приложени нови доказателства, нито са посочени нови обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, обосноваващи фактическият състав на чл.231, б.”а” ГПК /отм./. По отношение на второто основание по чл.231, б.”б” ГПК /отм./ също не са представени доказателства за наличието на постановен съдебен акт, установяващ наличието на някое от посочените в тази разпоредба обстоятелства. При тези констатации направени и от състава постановил обжалваното определение, изводът, че молбата за отмяна е просрочена е законосъобразен. Изтекъл е както тримесечният срок, така и едногодишния срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./. По изложените съображения обжалваното определение ще следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.