Определение № 16 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 160/2013 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е определение № 16/11.01.13 г.на председателя на РС-Ловеч, с което е прекратено съдебното производство по Н.А.Х.Д. 1665/12 г.по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждането му по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Съгласно приложените по производството доказателствени материали, може да се изведе заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че наличните в РС-Ловеч съдии са се отвели от разглеждане на делото, изтъквайки разпоредбата на чл.29, ал. 2 НПК и са се обосновали с възможност да възникнат съмнения за безпристрастност и незаинтересованост от изхода на спора, ако участвуват в произнасяне по съдебното производство. Върховният касационен съд счита, че от формална гледна точка действията на целокупния съдебен състав на РС-Ловеч намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС-Плевен. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение