Определение № 12701 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2025 г.

Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на И. И. А. от град София, предявено на основание чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на Определение № 10009/ 15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 6846/ 2023г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). В допълнителна Молба получена на 15. 01. 20225 г. процесуалният представител на молителя- адвокат П. Кузева от САК се смята, че прекратителното определение е незаконосъобразно и неправилно, както и че правилата за уведомяване в процеса са нарушени, а това е довело до лишаване от възможност за участие от страна на жалбоподателя. Молителят в открито съдебно заседание чрез адвокат П. Кузева моли да се отмени определението като незаконосъобразно и се върне делото за разглеждане и установяване от съответната фаза на ново определение. Ответната страна - Министерство на външните работи, чрез процесуален представител в писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Счита, че следва да бъде отчетена разпоредбата на чл. 137, ал. 3 АПК, според която, ако съобщението не е изтеглено до една седмица, се счита за връчено. Молителят е трябвало да изпълни указанията на съда до 04.09.2023 г. Към настоящия момент няма никакви данни молителят да е внесъл държавната такса, която съдът му е указал да внесе - 10 лева. Във всички случаи той не е изпълнил указанията на съда. Производството е следвало да бъде прекратено, съответно следва да се остави определението за прекратяване на делото в сила. Настоящият съдебен състав на трето отделение на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Със съдебния акт, чиято отмяна се иска, е оставен без разглеждане иск, предявен от И. А. срещу Министерство на външните работи и производството по делото е прекратено. Адм. съд за да достигне този резултат е приел, че след сезиране с Разпореждане от 20.07.2023г. производството по така предявения иск е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, а именно да заплати държавна такса от 10 лева по сметка на АССГ в седмодневен срок. На същия е указано още в същия срок да обоснове личен и непосредствен правен интерес от оспорването. С разпореждането ищецът е предупреден, че при неизпълнение на дадените от съда указания, производството по делото ще бъде прекратено. Разпореждането било съобщено и връчено на електронната поща на И. И. А., предоставен за кореспонденция по делото на 20.07.2023г. С Определение № 10009/15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 6846/ 2023 г. Административен съд София – град е констатирал, че указанията не са изпълнени в указания срок и е прекратил производството по делото в хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания, които не подлежат на разширително тълкуване. В случая, подателят на искането квалифицира изложените от него обстоятелства, като такива по чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Смисълът на разпоредбата е страната да е лишена от възможността да се защити лично или чрез представител. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита, именно поради липсата на тази възможност. В настоящия случай не е налице нито една от изброените хипотези, поради което заявеното искане за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Неотстраняването на нередовностите на жалбата в указания срок е основание за прекратяване на производството по делото, като това е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Правните последици на чл. 158, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК, свързани с отказ да се произнесе по нередовно подадена жалба, са настъпили при констатираното процесуално бездействие на жалбоподателя. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на участие в процеса на И. И. А. - подател на искането да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдените от него обстоятелства не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Действията по съобщаването на страните на съдебното решение не попадат в хипотезата на посочената разпоредба. Съдът съобразява и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК извънредният способ за отмяна е приложим само и единствено по отношение на влезли в сила съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, а не срещу процесуални действия на съда. В случая молителят твърди, че съобщението не му е връчено надлежно. Това твърдение означава, че се излагат съображения, че не е осъществен визирания от закона юридически факт, от който започва да тече срокът за упражняване на субективното право на касационна жалба. Защитата срещу това е чрез искане за възстановяване на срока за обжалване. Поради изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на атакуваното определение, поради което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение