Определение № 5267 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 219/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Ш.-К. срещу решение № 5153 от 10.10.2023 г. по в. гр. д. № 15255/2021 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение № 20180837 от 03.09.2021 г. по гр. д. № 36480/2020 г. на Софийски районен съд, в частите, в които са отхвърлени следните искове: два отрицателни установителни иска - за признаване за установено по отношение на ищцата М. Н. Ш.-К., че ответниците А. А. Д., А. Д. Д. и С. Х. П. не притежават 50/100 ид. ч. от правото на собственост върху общите части и 57,68/100 ид. ч. от таванско помещение в сградата, находяща се в [населено място], [улица], както и иска по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които ответниците пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху таванско помещение с площ от 166, 08 кв. м. на ет. ІІІ в сграда с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], в [населено място], [улица], като предоставят постоянен достъп до таванското помещение, както и да премахнат всички строително - ремонтни работи и преустройства, извършени в таванското помещение: В и К инсталация, отоплителна система, с термопомпа, нови изолации на таванското помещение, всякакви преградни стени, които променят пространството в таванското помещение спрямо съществувалото разпределение на помещенията преди достъпът да бъде възпрепятстван; да възстановят двата премахнати комина и двете тавански стаички. Решението е постановено при участие в производството на трето лице-помагач на страната на ответниците Д. М. З.. При служебна проверка по делото съставът на ВКС констатира, че вероятно е допусната очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение по втория отрицателен установителен иск, която се е пренесла и в обжалваното въззивно решение. При определяне предмета на делото в самото начало на първоинстанционното решение е посочено, че са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците „не притежават право на собственост върху общо 57,68/100 идеални части от общите части на сградата в [населено място], [улица] /съответно 28,84/100; 14,42/100 и 14,42/100 ид. ч./, както и правото на собственост върху таванско помещение с площ от 166,08 кв. м., находящо се на етаж 3 на сграда в [населено място], [улица]…“. От тази формулировка следва, че предмет на първия отрицателен установителен иск са 57,68/100 идеални части от общите части на сградата, а предмет на втория отрицателен установителен иск е цялото таванско помещение с площ от 166,08 кв. м. в същата сграда. Този извод съответства и на петитума на исковата молба, който точно е възпроизведен от съда. Същият извод следва и от защитата на ответниците А. Д. и С. П., които са направили възражение, че са собственици на 1/2 ид. част от тавана по силата на придобивна сделка по нот. акт № 7/1995 г. и на другата 1/2 ид. част от тавана по силата на сделка по нот.акт № 125/2006 г., а при условие на евентуалност – че ответниците са придобили тавана на основание придобивна давност. В мотивите на първоинстанционното решение е прието, че „Доказателствата по делото непротиворечиво установиха фактически и правни действия, с които ответната страна е обективирала и противопоставя на ищцата намерението да владее таванското помещение…Ето защо съдът счита, че ответната страна доказа пълно и главно, че притежава изключително право на собственост върху таванския етаж, поради което в тази част установителният иск е неоснователен“. Следователно в мотивите си първоинстанционният съд приема, че целият тавански етаж е придобит по давност от ответниците, затова предявеният срещу тях отрицателен установителен иск – че не са собственици на таванския етаж, е неоснователен. С постановения диспозитив обаче първоинстанционният съд е отхвърлил втория отрицателен установителен иск само за 57,68/100 ид. части от цялото таванско помещение, като липсва диспозитив за остатъка от 42,32 ид. ч. от същото таванско помещение. Допуснатата от първоинстанционния съд грешка се е възпроизвела и в обжалаваното пред ВКС въззивно решение, с което първоинстанционният акт е бил изцяло потвърден, при липса на диспозитив за 42,32 ид. ч. от процесното таванско помещение. По изложените съображения делото следва да се върне на първоинстанционния съд за преценка и отстраняване на посочената очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК и след приключването на това производство с влязъл в сила съдебен акт делото да се върне на ВКС за произнасяне по касационната жалба. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,