Определение № 52 от 13.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4462/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.129, ал.3 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат М. Н., с вх.№ 8157 от 16.07.2013 г. на Софийския апелативен съд, подадена чрез експресна поща с пощенско клеймо от 12.07.2013 г., срещу определение №1317 от 11.06.2013 г. по ч.гр.д.№774/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател срещу постановеното от първоинстанционния съд връщане на основание чл. 211, във вр. с чл.129, ал.3 ГПК на насрещната му искова молба. Софийският апелативен съд е приел, че обжалваното пред него определение не е преграждащо, защото с него първоинстанционният съд не е приел предявеният насрещен иск, поради което той може да бъде предявен и разгледан в друго отделно производство. Ответникът по частната жалба и ищец по първоначалния иск [фирма] не взема становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е основателна. С т.7 б.”в” на ТР 1-2013-ОСГТК се направи разграничение в хипотезите на оставяне на искането за приемане на насрещния иск без уважение и тази на връщане на насрещната искова молба. Съгласно него, ако е подадена насрещна искова молба, която не отговаря на изискванията за редовност, първоинстанционнит съд не следва да приема насрещния иск за съвместно разглеждане във висящото исково производство, а не основание чл.211, ал.2 ГПК трябва да постанови определение за отделянето му, което определение не подлежи на обжалване. Ако първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане насрещния иск, оставил е без движение насрещната искова молба, като е предоставил срок за отстраняване на нередовностите й и е върнал насрещната искова молба, поради неотстраняване на нередовностите й, определението за връщане подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1,т.2 във вр. с чл.129, ал.3 ГПК. Независимо, че Софийският градски съд не е постановил изрично определение за приемане на насрещния иск, неправилно Софийският апелативен съд е приел, че в случая градският съд не го е приел за съвместно разглеждане. Софийският градски съд не е отделил производството по насрещния иск в отделно производство/арг. от чл.211, ал.2 ГПК/. Той е оставил насрещната искова молба без движение до отстраняване на нередовностите й /вж. Разпореждане от 10.07.2012 г. по т.д.№1799/2012 г. на СГС/ и на основание чл.129, ал.3 ГПК е постановил връщане на насрещната искова молба, поради неотсраняване на пороците й. С тези си действия първоинстанционният съд фактически е приел насрещната искова молба, поради което и съгласно т.7, б.”в” на ТР1-2013-ОСГТК определението за връщането й, като прекратително, подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1,т.2 ГПК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд