Определение от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областно пътно управление (ОПУ) – София, срещу Решение №16004 от 12.05.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №1749/2025 г. С обжалваното решение съдът, по иск с правно основание чл. 256 АПК, предявен от „ДМД Консултинг“ ООД, е осъдил началника на Областно пътно управление – София, незабавно, след получаване на съобщението, да изпрати административната преписка по Заявление с вх. № 53-00-71 от 10.01.2025 г., подадено от „ДМД Консултинг“ ООД, на компетентния административен орган. Касационният жалбоподател – директорът на ОПУ - София, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че наред с иска си по чл. 256 АПК, дружеството е подало пред АССГ жалба (вх. № 53-00-274 от 10.02.2025 г. в ООПУ – София) срещу отказ за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътища, чрез експлоатация на рекламно съоръжение № РСПП - 632 от 16.08.2017 г., обективиран в Писмо изх.№ 53-00-157 от 22.01.2025 г. на ОПУ – София. Счита, че писмото не представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 АПК. Сочи, че не е налице бездействие от директора на ОПУ – София, а искането на дружеството по чл. 256 АПК е преждевременно подадено и е следвало да бъде отхвърлено. Счита, че е налице спор, който трябва да бъде решен в друго производство, преди съдът да се произнесе по искането срещу бездействието на органа. Твърди, че не е налице хипотезата на чл. 31, ал. 2 АПК, предвид другото висящо в АССГ производство. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, ако то е над минималния размер. Ответникът – „ДМД Консултинг“ ООД, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Излага, че в Писмо c изх. № 53-00-157 от 22.01.2025 г., издадено от ОПУ - София, е посочено, че съгласно чл. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) исканото от дружеството преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата е от компетентността на Столична община, като от писмото не се установява административният орган да е предприел каквито и да е правни или фактически действия в тази връзка. В настоящия случай задължението за извършване на фактическо действие е предвидено в чл. 31, ал. 1 АПК. Въпреки това до настоящия момент ОПУ – София не е изпратило преписката, като по този начин е допуснато и твърдяното от дружеството бездействие, водещо до основателност на направеното искане с правно основание чл. 256 АПК. Сочи, че правната възможност за защита по реда на чл. 256 АПК се отнася само за случаите, когато те са извън производството по издаване на индивидуален или общ административен акт. Когато лицето е страна в административно правоотношение, завършващо с издаване на административен акт, той е предметът на съдебен контрол за законосъобразност. Тази проверка включва и доколко органът е спазил и всички останали административнопроизводствени действия, които дължи по АПК. Бездействието на директора на ОПУ по отношение на задължението за препращане на преписката на компетентния за произнасяне по нея административен орган, е действие, което не попада в обхвата на производството по издаване на заявения от дружеството индивидуален административен акт. Именно поради тази причина и редът за защита на дружеството е предвиденият в чл. 256, ал. 1 АПК. По посочените и по подробно изложени в отговора съображения прави искане решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд намира, че производството по делото следва да бъде спряно по следните съображения: За да постанови решението си АССГ е установил, че с разрешение от 16.08.2017 г. на „ДМД – Консултинг“ ООД е разрешено да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на път І-1, км 279-860-дясно, с площ от 12 кв.м. за срок до 21.01.2025 година. Със заявление от 10.01.2025 г. дружеството е сезирало директора на ОПУ – София с искане за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на път І-1, километър 279+860. С писмо от 22.01.2025 г. директорът на ОПУ – София е уведомил ищеца, че рекламното съоръжение попада в обхвата на регулационните граници на с. Владая, поради което компетентен да издаде разрешение за експлоатация е Столична община. При така установеното от фактическа страна, съдът е анализирал разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК. Приел е, че ищецът е сезирал директора на ОПУ – София с искане по чл. 17б НСПП. Посочил е, че разрешенията за специално ползване на пътищата се издават от изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 5 НСПП административни органи с оглед характера на пътя. Изложил е, че като е преценил, че не е компетентен да издаде исканото разрешение, директорът на ОПУ – София е бил длъжен да извърши преценка за характера на пътя и да изпрати незабавно преписката на компетентния орган, като уведоми заявителя, по аргумент от чл. 31, ал. 2 АПК. Като не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК административният орган е допуснал нарушение, което следва да се отстрани. Предвид заявеното в касационната жалба и след извършена служебна проверка в деловодната система на АССГ, настоящият състав установи, че по жалба на „ДМД – Консултинг“ ООД срещу Писмо с изх. № 53-00-157 от 22.01.2025 г. на директора на ОПУ – София е образувано адм. дело №1748/2025 г., приключило с Решение № 28612 от 31.08.2025 г. В решението си съдът е приел, че в оспореното писмо е обективиран отказ на директора на ОПУ за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № РСПП-632 от 16.08.2017 г. Съдът е приел, че писмото съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който засяга неблагоприятно дружеството. Приел е, че то е издадено от некомпетентен орган и е обявил неговата нищожност. Изпратил е делото като преписка на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за ново произнасяне по Заявление вх. № 53-00-71 от 10.01.2025 г. от „ДМД Консултинг“ ООД при спазване на дадените от съда указания в двуседмичен срок от постъпването на преписката при органа. Решението е обжалвано с касационна жалба вх. № 22518 от 12.09.2025 г., която към момента е в процес на администриране. Видно от изложеното производството по адм. дело №1748/2025 г. на АССГ е преюдициално спрямо настоящото производство. В посоченото производство е прието, че Писмо с изх. № 53-00-157 от 22.01.2025 г. на директора на ОПУ – София е индивидуален административен акт, с който органът се е произнесъл по подаденото от дружеството заявление, а не само акт с уведомителен характер. Ако така постановеното решение на АССГ остане в сила, то следва, че органът се е произнесъл с административен акт и не е било налице твърдяното от дружеството бездействие по подаденото от него заявление. Ето защо разрешаването на въпроса за характера на Писмо с изх. № 53-00-157 от 22.01.2025 г. на директора на ОПУ – София, с влязъл в сила съдебен акт, е с преюдициално значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Налице е основание по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК и с пар. 40 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.), за спиране на настоящето производство. Предвид посоченото и на основание чл. 253 ГПК вр. с чл. 144 АПК, определението, с което е даден ход на делото по същество, следва да бъде отменено, а производството по делото следва да бъде спряно до приключване на висящия съдебен спор по адм. дело №1748/2025 г. на АССГ с влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения, Върховният административен съд, Седмо отделение