Определение № 60460 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4767/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. К. срещу разпореждане № 60224 от 14. 10. 2021г. на съдията-докладчик по ч. гр. дело № 360/2020г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е върната заради неотстранени в законоустановения едноседмичен срок нередовности частна жалба с вх. № 4072/01. 06. 2020г. срещу постановеното по делото определение № 98 от 24. 02. 2020г.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, като моли то да бъде отменено. Твърди, че не е променял или напускал адреса си, посочен по делото. В тази връзка счита, че удостоверяването от длъжностното лице – призовкар на факта на отсъствието му от адреса за повече от месец следва да се базира на информация от достоверен официален източник, а не на сведения от което и да е лице от адреса, подбрано по усмотрение на призовкаря, както е в случая. Поради това поддържа, че касиерът на блока не е измежду кръга лица, посочени в ГПК за удостоверяване на обстоятелства, от значение за връчване на съдебните книжа. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване, преграждащ съдебен акт, поради което тя е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане е върната частна жалба с вх. № 4072/01.06.2020г. поради неотстранена в рамките на дадения срок нейна нередовност – невнесена държавна такса. Тази нередовност е констатирана с разпореждане от 23.07.2021г. по делото, съдържащо указания за отстраняването й, което разпореждане е връчено на жалбоподателя по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, като в рамките на дадения едноседмичен срок нередовността не е отстранена. С разпореждане № 196 от 26.11.2020г. по ч. гр. дело № 360/2020г. на ВКС, III г. о., е върната частна жалба с вх. № 4072/01.06.2020г. на М. К. К. поради неотстранени в срок нередовности, констатирани с разпореждане от 10.06.2020г., като е прието, че същите са били редовно съобщени по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК. Това разпореждане е отменено с определение № 146 от 09.04.2021г. по ч. гр. д. № 679/2021г. на ВКС, III г.о., поради неудостоверяване по делото на предпоставките по чл. 41, ал. 2 ГПК за връчване на съобщението за разпореждането от 10. 06. 2020г.. След отмяната на разпореждане № 196 от 26.11.2020г., с разпореждане от 23.07.2021г. /стр. 18 от ч. гр. дело № 360/2020г. на ВКС, III г.о/, съдията- докладчик по делото е оставил отново частната жалба без движение и е дал нови указания до М. К. К. да отстрани нередовностите й, като в едноседмичен срок от получаване на съобщението подпише частната жалба и представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв.. Съобщението за разпореждането от 23. 07. 2021г. е изпратено до единствения известен адрес на жалбоподателя, посочен в подадената лично от него въззивна жалба и на който са му връчвани съдебните книжа както във въззивното производство /гр.д. №14792/ 2017г. на СГС, IV –A въззивен състав/, така и в касационното производство /гр.д. № 1511/2019 г. на ВКС, III г.о./, а именно: [населено място], [улица], ет.1, ап.2. Последното връчване на книжа по делото на този адрес е от 22.05.2020г., когато на касатора е връчен лично препис от определение № 98 от 24.02.2020г. по гр. дело № 360/2020г. на ВКС, III г.о.. Съобщението за разпореждането от 23.07.2021г. е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице - призовкар, че по сведение на Ц. М. от ап. 3 - касиер на входа, адресатът се е преместил да живее на друг неизвестен адрес преди около година, а жилището е продадено. С разпореждане на съдията - докладчик от 04.10.2021г., горепосоченото съобщение е приложено в цялост, с отбелязване за надлежното му връчване при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК. По делото не се намира доказателство за внесена държавна такса по частната жалба, поради което тя е върната с атакуваното в настоящото производство разпореждане. Фингираното връчване на съдебни книжа, предвидено в чл. 41, ал. 2 ГПК, може да се приложи при кумулативното наличие на следните, очертани в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ГПК, предпоставки: 1. страната да е отсъствала повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение; 2. да не е уведомила съда за новия си адрес, и 3. да е била предупредена, че при неизпълнение на задължението си да уведоми съда за новия си адрес, книжата ще се приложат по делото и ще се считат за редовно връчени. В случая и трите предпоставки са осъществени, при което правилно съдията - докладчик с разпореждането от 04.10.2021г. е приложил съобщението в цялост като редовно връчено на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Отсъствието на адресата от адреса за повече от месец е факт, който следва да се удостовери от длъжностното лице - призовкар при посещение на адреса, чрез събиране на сведения от лицата по чл. 46 ГПК, които могат да бъдат съседи, вкл. касиера на входа. Не съществува законово изискване събраните сведения да произхождат от официални източници /в този смисъл е определение № 22 от 12.02.2021г. по ч.гр.д. № 352/2021г. на ВКС, І г.о./. В едноседмичния срок, даден от съда, изтекъл на 12.10.2021г., жалбоподателят не е представил документ за внесена дължимата държавна такса по частна жалба вх. № 4072/01.06.2020г., не твърди и да я е представил, поради което тя е останала нередовна и правилно е върната като такава с атакуваното разпореждане. Последното е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение,