Определение № 1270 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 439/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 08.11.2010 г. по гр.д. № 1125/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 19.11.2009 г. по гр.д. № 3916/2008, с което е отхвърлена молба за промяна на собствено име. Недоволна от решението е касаторката Р. Д. П. – С., представлявана от адв. Н. Б. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправния въпрос за правното значение на придобитата известност с определено име в обществото, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата Столична община, район С., [община] и П. не вземат становище Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при раждането си молителката е приела името М., но при осиновяването й осиновителите са я нарекли Р.. С това име тя е известна в обществото и са й издадени документи за самоличност, свидетелство за правоуправление и други легитимиращи я документи. Пред държавата, общините и съдебната власт обаче тя е била законово задължена да се представя с името си по акт за раждане. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение