Определение № 700 от 18.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2999/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Стройгруп Интернешънъл” ЕООД, [населено място] против разпореждане № 399 от 08.10.2018 г. по ч. т. д. № 1183/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е върната подадената от дружеството частна жалба вх. № 8145/19.09.2018 г. срещу постановеното по същото дело определение № 250 от 29.05.2018 г., потвърждаващо разпореждане от 06.03.2018 г. по ч. гр. д. № 760/2018 г. на Софийски апелативен съд за връщане на частна касационна жалба. В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно, без да са изложени конкретни аргументи в подкрепа на това оплакване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: За да върне подадената от „Стройгруп Интернешънъл” ЕООД, [населено място] частна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че същата е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Аргументирал е този свой извод с обстоятелството, че атакуваното определение № 250 от 29.05.2018 г. е постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, като с него е потвърдено разпореждане на Софийски апелативен съд за връщане на подадена от дружеството частна касационна жалба. Настоящият състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд. Доколкото законът не предвижда изрично обжалваемост на акта, с който касационната инстанция се произнася по частната жалба, същият е окончателен и не подлежи на по-нататъшен контрол. Ето защо, застъпеното от първия тричленен състав становище в същия смисъл е правилно и следва да бъде споделено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение