Определение № 8922 от 17.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12274/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Белотекс-95“ АД чрез адв. Караманолов за изменение на решение №3753/28.03.2024 година по адм.д. № 12274/2023 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. Твърди, че предвид изхода на спора, съдът не присъдил сумата от 3120 лева, разноски за адвокат за първа инстанция – адм.д. № 146/2023 година по описа на Административен съд гр. Смолян. Претендира изменение на решението на ВАС в частта за разноските и присъждане на сочената сума. По делото е постъпило възражение от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., чрез правоспособен юрист Качериева. Сочи, че по адм.д. № 12274/2023 година по описа на Върховния административен съд бил представен списък с разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 3 139,61 лева, видно от който претенцията на страната за разноски се състои в: за първа инстанция: 352,00 лв., представляващи депозит и доплащане за назначената и изготвена експертиза по делото, и за втора инстанция: 287,61 лв., представляващи заплатена държавна такса за касационната инстанция и 2500,00 лв., договорен и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство. Този размер на разноските бил присъден и от ВАС. При условията на евентуалност, ако касационната инстанция присъди допълнително сумата от 3120 лева, разноски за адвокат за първа инстанция – адм.д. № 146/2023 година по описа на Административен съд гр. Смолян, прави възражение за прекомерност. При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на Върховния административен съд приема, че същото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, и като такова е допустимо. По същество искането е неоснователно, при следните съображения от правна страна: Съгласно разясненията в т. 8 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. Видно от мотивите и диспозитива на решението, чието изменение се иска, ВАС се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, като е уважил същото в размера по представения списък за двете съдебни инстанции – общо 3 139,61 лева, от които 352,00 лв. депозит и доплащане за назначената и изготвена експертиза по делото (разноски за първа инстанция), 287,61 лв., заплатена държавна такса за касационната инстанция и 2500,00 лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар (разноски за касационна инстанция). Както правилно посочва ответникът по касационната жалба, всички претенции на касатора са били уважени така както са предявени пред ВАС. Изричното искане е за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, като в списъка е направено изрично отбелязване, че разноските за първа инстанция по адм.д. № 146/2023 година по описа на АС гр. Смолян са в размер на 352,00 лв. депозит и доплащане за назначената и изготвена експертиза по делото. В списъка не се иска присъждане на сумата от 3120 лева, разноски за адвокат за първа инстанция – адм.д. № 146/2023 година по описа на Административен съд гр. Смолян. Тъй като не е направено искане пред ВАС за присъждане на сумата от 3120 лева, разноски за адвокат за първа инстанция – адм.д. № 146/2023 година по описа на Административен съд гр. Смолян, при изричната претенция за размер на разноски за първа инстанция от 352 лева, касационната инстанция няма на какво основание служебно да я присъди. Касаторът е представил пред ВАС списък на разноските, като изрично в същия е посочено, че отразява искането за присъждане на разноски за две съдебни инстанции в посочен размер за всяка от инстанциите. Присъждането на други разноски, направени пред АС гр. Смолян, които не са включили в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, представен в касационното производство за двете съдебни инстанции, в съответствие с ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9 е недопустимо. С оглед на изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице основания за изменение на решение №3753/28.03.2024 година по адм.д. № 12274/2023 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските, поради което и съставът на Върховния административен съд