Определение № 1695 от 10.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2181/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Елмонд 2022“ ЕООД, [населено място], срещу разпореждане №664/21.07.2025г. по гр.д. №36/2025г. на Сливенски окръжен съд, с което е върната подадената от него частна жалба вх.№3482 от 04.06.2025г. срещу разпореждане №434/09.05.2025г. по гр.д. №36/2025г. на Сливенски окръжен съд за връщане на касационна жалба срещу постановеното по делото решение. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното разпореждане и да се върне делото на окръжния съд за продължаване на действията по администрирането на частната му жалба. Счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като указанията на съда са били изпълнени и с молба от 30.03.2025г. на съда са били представени изисканите доказателства относно плащането на такси. Сочи, че молбата е подадена като електронен документ на имейла на съда. Ответникът по частната жалба „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, [населено място], изразява становище, че същата е неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане от 05.06.2025г. по гр.д. №36/2025г. на Сливенски окръжен съд, подадената от „Елмонд 2022“ ЕООД, [населено място], частна жалба вх.№3482 от 04.06.2025г. е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС и в размер на 5 лева по сметка на Сливенски окръжен съд. Съобщение за указанията е връчено по реда на чл.51 от ГПК на жалбоподателя на 24.06.2025г., чрез упълномощения да го представлява адв. Х., като съобщението е получено в кантората му от адв. Х.. В едноседмичен срок от съобщението не са представени доказателства за внасянето на държавните такси. Доколкото нередовността на подадената частна жалба не е отстранена в срока по чл.262 ал.1 от ГПК, с обжалваното разпореждане №664/21.07.2025г. по гр.д. №36/2025г. Сливенски окръжен съд е върнал частната жалба. В настоящото производство частният жалбоподател е представил доказателства за платени такси в изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 05.06.2025г. по гр.д.№36/2025г. на Сливенски окръжен съд – 2 броя преводни нареждания от 27.06.2025г., с които от пълномощника на „Елмонд 2022“ ЕООД са внесени по сметка на ВКС сумата от 15 лева и по сметка на Сливенски окръжен съд сумата от 5 лева, с основание частна жалба по в.гр.д.№36/2025г. на Сливенски окръжен съд. Липсват данни тези преводни нареждания да са били представени по в.гр.д.№36/2025г. на Сливенски окръжен съд, включително и да са били представени с молба като електронен документ на имейла на съда, каквото твърдение въвежда „Елмонд 2022“ ЕООД в частната си жалба до ВКС. Посочената от жалбоподателя дата на молбата изключва възможността с нея да са представени документи от 27.06.2025г., но дори и да се касае за допусната техническа грешка в посочената дата, данни за подаването на подобна молба не се намират по делото, включително и при служебна справка в ЕИСС за постъпилите след 05.06.2025г. по в.гр.д.№36/2025г. на Сливенски окръжен съд документи. Прилагането на документ за внесена такса е една от предпоставките за редовността на частната жалба, установени с императивните разпоредби на чл.275 ал.2, вр.чл.261 от ГПК. Последното изискване е спазено, когато жалбоподателят е приложил документ за внесена такса по конкретното дело в указания му от съда размер. Същото не е спазено, когато жалбоподателят е платил таксата, но не е приложил документ за плащането или е посочил, че прилага вносния документ, без реално такъв да е представен в указания преклузивен законен срок. Нередовността по чл.261, т.4 от ГПК не се състои в невнасянето на държавна такса по сметката на съда, а в непредставянето на платежния документ, който удостоверява плащането. Дори в случай, че платежният документ е представен след изтичане на срока, това процесуално действие не може да бъде взето предвид от съда съгласно изричната разпоредба на чл.64, ал.1 от ГПК, като е без значение дали самата държавна такса е внесена в срок. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която отстраняването на нередовност след срока не преодолява настъпилите последици на процесуалното бездействие - решения № 674 от 14.02.2011г. по гр. д. №1814/2009г., на ВКС, І г.о. решене №50265 от 10.01.2023г. по гр. д. №3517/2021г., на ВКС, ІV г.о., както и определение №349 от 05.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2856/2017г., на ВКС, ІІІ г.о., определение №62 от 18.03.2019г. по ч.гр.д. №4830/2018г., на ВКС, ІІ г.о. определение №480/29.06.2021г. по ч.гр.д. №2267/2021г. на ВКС, III г.о.; определение №575/24.07.2012г. по гр.д. №483/2012г. на ВКС, IV г.о.; определение №1046/24.04.2024 г. по ч.т.д. №712/2024 г. на ВКС, II т.о. и други. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 от ГПК