Определение № 10379 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9389/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., в Затвора [населено място], срещу Определение № 1519 от 12.08.2024 г., постановено по адм. дело № 154/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч с искане за отмяната му като неправилно. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът на основание чл. 213а, ал. 1 изр. второ, е върнал искането на Г. В. за отмяна на влязло в сила Определение № 846 от 23.08.2023 г., постановено по адм. дело № 154/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч. За да постанови този резултат съдът е приел, че с разпореждане от 30.01.2024 г. е отхвърлено искането на частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по искането за отмяна и са му дадени указания в 7-дневен срок да внесе дължимата се държавна такса в размер на 30 лева по сметка на Върховния административен съд. Със същото разпореждане частният жалбоподател е бил предупреден, че в случай на неизпълнение на указанията на съда в посочения и законоустановен срок, жалбата ще бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1 АПК. Разпореждането в частта, с която е отказано освобождаването от държавна такса е обжалвано и е оставено в сила с определение от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело № 3162/2024 г. по описа на ВАС. Задължението за внасяне на дължимата се държавна такса не е изпълнено от частния жалбоподател в определения срок след съобщаване на определението на ВАС и към датата на постановяване на обжалваното определение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадено искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт произтича от нормата на чл. 242а АПК и е условие за редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК, във вр. с чл. 241 АПК. Към подаденото от В. искане за отмяна не е представен документ за внесена държавна такса, при което същото е оставено без движение от съда за отстраняване на констатираната нередовност. Разпореждането за това е надлежно съобщено на жалбоподателя. Задължението за внасяне на дължимата се държавна такса не е изпълнено до момента на постановяване на обжалваното определение. Правилно при това положение с него искането за отмяна е върнато на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 242, ал. 1 АПК. Неоснователни са доводите в частната жалба за недължимост на държавна такса, тъй като по отправеното искането за освобождаване от внасянето и по искането за отмяна е налице влязъл в сила съдебен акт. При така изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение