Определение № 1523 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от П. В. К. и Ц. В. К., представлявани от адв. К. Х., и от адв. В. В.-процесуален представител на С. П. С., с която се иска допълване на постановеното по делото определение № 5969/19.12.2025 г., като бъдат присъдени на първите двама молители направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1 500 лв. и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. В. В. да се присъди адвокатско възнаграждение за касационното производство за процесуалното представителство на С. С.. Ответната страна по молбата - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез държавен инспектор – А. В., е подала писмен отговор, в който поддържа възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Молбата за допълване на определение № 5969/19.12.2025 г. по гр. д. № 3512/2025 г. на ВКС, ІІІ г. о., в частта за разноските, е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения е основателна, но не в претендирания размер. С постановеното по делото определение № 5969/19.12.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 53 от 18.03.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 457/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. В определението липсва произнасяне по искането на ответниците по касация П. К. и Ц. К. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1 500 лв., чието плащане е удостоверено с представените към отговора на касационната жалба договори за правна защита и съдействие, както и по искането по чл. 38, ал. 2 ЗА за разноски за касационното производство. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците П. К. и Ц. К., както и процесуалният представител на ответницата С. С., имат право да им се присъдят разноски за адвокатската защита в касационното производство. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане (вж. - т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС), поради което съдът не е обвързан от искането на адвоката за конкретен размер възнаграждение. Възражението на КОНПИ по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно. Делото във ВКС срещу ответниците С. П. С., П. В. К. и Ц. В. К. е приключило с постановяване на определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съобразявайки това обстоятелство, действителната фактическа и правна сложност на делото в селективната фаза по чл. 288 ГПК, която в случая се определя от предмета на делото, изложените в касационната жалба оплаквания и осъществената защита, както и че извършените от пълномощниците на ответниците – адв. К. Х. и адв. В. В., процесуални действия се свеждат до изготвяне на един общ писмен отговор по жалбата, без участие в съдебни заседания, съдът намира, че обоснованият и справедлив размер на разноските за адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от по 500 лева, която превалутирана съгласно чл. 11 – чл. 13 ЗВЕРБ възлиза на сумата от по 255,65 евро. Присъждане на разноски за адвокатска защита над този размер в случая е неоправдан, както с оглед защитавания материален интерес, така и с оглед обстоятелството, че двамата адвокати са провели защитата на ответниците по касационната жалба общо (изготвен е един писмен отговор). Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение