Решение № 63 от 5.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г.

Решение № 63 от 5.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производство по чл. 290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от А. К. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. Л. от АК-В., срещу решение № 15 от 30.01.2012 г. по гр. д. № 590/2012 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 431 от 28.09.11 г. по гр. д. № 471/2011 г. на Видински районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу "Ф. К. -КЛОН БЪЛГАРИЯ", София, иск за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от 15.02.2011 г., в размер на 5033, 94 лева - иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът "Ф. К. -КЛОН БЪЛГАРИЯ", София, не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение № 1 от 02.01.2013 г. Върховният касационен съд, в настоящия му състав, е допуснал касационно обжалване на решението в обжалвана част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че въззивно решение противоречи на практика на Върховния касационен съд по следните въпросите: Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във вр. с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК. Следва ли при иск по чл. 225, ал. 1 КТ да се допускат нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и 3 от ГПК, както и да се прилагат доказателствените правила за първа инстанция във връзка с новонастъпили факти - оставане на ищеца без работа за последващия период. При отговора на първия въпрос трябва да се отчете задължителната практика на Върховния касационен съд, установена с множество решения по чл. 290 ГПК, включително в представените от касатора решения № 700 от 6.12.2010 г. по гр. д. № 304/2010 г., III г. о. и № 549 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 56/2010 г. на IV г. о. В тях е прието, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, установяващи задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, когато районният съд не е изготвил доклад съобразно изискванията на чл. 146 ГПК, а въззивният съд е отказал да поправи този пропуск. Докладът на първоинстанционния съд трябва задължително да включва изясняване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, правната квалификация на правата, насрещните права и възражения на ответника и признаваните от него права и обстоятелства, нуждаещите се от доказване факти и обстоятелства, указания за разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и указание за това кои от твърдените от страните факти се нуждаят от доказване, а те не сочат доказателства. При липсата на надлежен доклад не настъпва преклузията на закона и направено доказателствено искане за пръв път във въззивната жалба е допустимо на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. По втория въпрос: Той е решен по задължителен ред в представеното от касатора решение № 1014 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 221/200 9 г. на ВКС, III г. о., както и в други непредставени решения - напр. № 268 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 1004/2009 г. на ВКС, III г. о. Върховният касационен съд поддържа разбирането, че щом периодът на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ се формира в хода на делото като материално основание на този иск, страната има възможност да представи доказателства за релевантните факти до приключване на устните състезания. В този случай ограничителните доказателствени правила на чл. 147, чл. 159 и чл. 266, ал. 1 ГПК не са приложими, а страната може да представи доказателства за оставането си без работа, включително ако удостовереният период от време касае обстоятелства, по които първоинстанционният съд вече се е произнесъл с приемането на иска за недоказан или преждевременен, но е допуснал процесуално нарушение във връзка с доказателствените правила. По съществото на спора: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск на касатора срещу ответника за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение съставът на въззивния съд е приел, че с разпореждане в закрито заседание на 11.05.2011 г., на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК районният съд е изготвил доклад по делото, съдържащ предвидените в чл. 146 от ГПК обстоятелства, които макар и по-икономични удовлетворяват съдържанието на т. 2 и 5 от текста. От съдържанието на обсъждания доклад пък е видно, че районният съд не е разгледал и посочил подлежащите на установяване факти, свързани с иска по чл. 225, ал. 1 КТ, нито е разпределил доказателствената тежест за установяването им. Поради това съдържащото се по-нататък общо изявление, че в тежест на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения, е без правно значение. То възпроизвежда смисъла на закона /чл. 154, ал. 1 ГПК/, без да го изпълва с необходимото съдържание и да удовлетворява изискването за конкретност на доклада и указанията за нуждаещите се от доказване факти и обстоятелства. Въззивният съд не е съобразил и това, че периодът на оставане без работа тече в хода на делото и са налице нововъзникнали факти и обстоятелства по смисъла на закона, чието доказване не е преклудирано на основание чл. 159, ал. 1 ГПК. С оглед установеното от фактическа и правна страна по разглежданото дело и отговорите на поставените въпроси следва извод, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение трябва да се отмени в допуснатата до обжалване част, а делото върне за ново разглеждане на въззивния съд, който да съобрази указаните пороци на решението - ненадлежен доклад, допускане и събиране на нови доказателства, без съобразяване с ограниченията на чл. 159, ал. 1 ГПК и чл. 266, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.