Определение № 91 от 04.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2658/2021 г.

ВКСI търговско отделение04.03.2022 г.докладчик Елеонора Чаначева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по ч.т.д.2658/21 по описа на ВКС,ТК, І т.о., като в седмичен срок от съобщенията, частният касатор – К. К. Б. следва да установи начална дата на узнаване на наложената с обжалваното от нея определение- № 37 от 05.01.2018 г. по ч.гр.д. № 6610/2017 г. по описа на Апелативен съд София възбрана върху сочения като неин собствен имот, като представи удостоверение от Служба по вписванията за датата, на която е вписана възбрана върху имота й на основание определение- № 37 от 05.01.2018 г. по ч.гр.д. № 6610/2017 г. по описа на Апелативен съд София, разпечатки от ИКАР по персоналните си партиди – както нейната, така и на бившият й съпруг Г. Х., както и удостоверение от Службата по вписвания за тежести върху процесния имот и за това на кои дати и е издавано удостоверение за наложени тежести. След изтичане на срока и при неотстраняване на указаната нередовност, частната жалба ще бъде върната. При необходимост и поискване на страната да се издаде съдебно удостоверение за установяване на гореизброените обстоятелства. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, констатира, че е К. К. Б. е подала частна жалба срещу определение № 37 от 05.01.2018 г. по ч.гр.д. № 6610/2017 г. по описа на Апелативен съд София, с което е допуснато обезпечение в полза на КТБ / н/.Частният касатор Б., в качеството си на трето за спора лице, поддържа, че недвижим имот - Ѕ ид.ч. от апартамент №1,находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес] върху който е наложена възбрана с това определение бил нейна изключителна собственост, поради това, че гражданският й брак с Г. П. Х. бил прекратен на 02.07.2014 г., а въз основа на договор за доброволна делба от 11.07.2014 г. тя била получила имота в своя изключителна собственост. Съобразно разясненията в т.6 от ТР ОСГТК № 6/2013 г., Б. е легитимирана да обжалва налагането на обезпечителната мярка- възбрана върху собствения й имот. Това свое право, обаче, същата следва да упражни в предвидения срок по чл.396, ал.1 ГПК. Съобразно формираната съдебна практика / вж. определение № 220/17.05.2021 г. по ч.т.д. № 788/2021 г. на II т.о., определение № 520/23.12.2020 г. по ч.т.д. № 1427/2020 г. на II т.о., потвърдено с определение № 176/21.04.2021 г. по ч.т.д. № 687/2021 г. на I т.о.и др/., която настоящият състав споделя, началния момент на този срок е узнаване от третото за спора лице за вписаната възбрана върху имота /арг. от чл.436, ал.1, изр.2 вр. с чл.435, ал.4 ГПК във вр. с чл.396, ал.2 ГПК/. В тази връзка, частния касатор К. Б. е следвало да установи датата на вписване на възбрана на основание обжалваното определение, както и момента на узнаване от нея за така осъщественото вписване. Поради това и с оглед установеност на спазване на преклузивния срок, обуславящ допустимостта на настоящето производство, на същата следва да се даде възможност да отстрани този недостатък на жалбата, като й се укаже да установи чрез надлежно удостоверяване от Служба по вписванията, на коя дата е вписана процесната възбрана, наложена с обжалваното определение по т.д. 6610/17г., да представи и удостоверение от Службата по вписвания за тежести на имота и за това на кои дати й е издавано такова удостоверение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.

Цитирани разпоредби

4