Определение № 8765 от 27.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 и сл. от АПК (Административнопроцесуалния кодекс). Образувано е по жалба на К. С. В. от гр. Ямбол в качеството й на родител на Д. Й. Д. чрез адв. Атанасова, против Определение № 1301/04.08.2026г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 337/2026 г. С обжалваното определение съдът е отхвърлил нейно искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-Я-052/21.07.2026г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол. Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване по адм. дело № 337/2026 г. по описа на Административен съд - Ямбол е Заповед № ЗД/Д-Я-052/21.07.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, с която детето Д. Й. Д. е насочено да ползва услугите на специалистите в ЦОП – Ямбол за провеждане на контактни срещи с бащата Й. Д., информиране, консултиране и психологическа подкрепа. Със същата заповед на основание чл. 60, ал. 1 АПК е разпоредено предварително изпълнение на заповедта. С обжалваното определение Административен съд - Ямбол е отхвърлил подаденото от К. С. В. – майка на Д. Й. Д. искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ЗД/Д-Я-052/21.07.2026г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол. Съдът е приел, че не са налице обстоятелства, които да са възникнали след издаването на акта и които да са в състояние да породят значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК за жалбоподателката или здравето и личността на детето. Правните си изводи съдът формира въз основа на обсъдените по делото доказателства, които след преценка, се установява, че не сочат на извод за наличие на законовите предпоставки предварителното изпълнение на административния акт да бъде спряно. Определението е правилно. Съгласно чл. 60, ал. 1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Обжалването е по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Нормата на чл. 166, ал. 2 АПК регламентира, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. От анализа на правилото на чл.166, ал. 2 АПК следва извод, че съдът извърша преценка на искането за спиране на допуснатото от органа предварително изпълнение само на базата на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства, и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя. В случая в тежест на оспорващата е било да установи липсата на посочените в законовата норма предпоставки, респ., че от предварителното изпълнение за нея ще настъпи значителна или труднопоправима вреда. Следва изрично да се посочи, че законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от акта. В тази насока жалбоподателката не представя каквито и да било доказателства, както пред Административен съд - Ямбол, така и пред настоящата съдебна инстанция, с които да обори законовата презумпция, респ. за доказване на материалните предпоставки на чл. 166, ал. 2 АПК. Приложените към частната жалба професионални психологически становища не са нови обстоятелства, тъй като се отнасят за период преди постановяването на административния акт. Оплакванията в частната жалба преповтарят оплакванията в жалбата против процесната заповед и се отнасят преди всичко до законосъобразността на предвидената със заповедта дългосрочна социална услуга, която е наредено да бъде ползвана от детето на основание чл. 23, т. 2 от Закона за закрила на детето, вр. с чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., а не обуславят извод за настъпване на значителни и поправими вреди. По изложените мотиви, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение