Определение № 7996 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7332/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. А. Р. срещу Определение № 19741 от 09.06.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 5937/2025 г. С определението е отхвърлено искането на Д. Р. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-002637 от 13.05.2025 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. "м" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно спиране от движение на пътно превозно средство (ППС) за срок от три месеца. Частният жалбоподател намира определението за неправилно и незаконосъобразно, развивайки съображения, на практика идентични с посочените в искането за спиране на изпълнението, инкорпорирано и в жалбата до първоинстанционния съд. Счита, че административният съд неправилно е приел, че жалбоподателят не е обосновал и доказал наличието на "значителна или трудно поправима вреда" вследствие предварителното изпълнение на ПАМ, както и че съдът е обосновал своите изводи на базата на категорично приетото като доказано за извършено нарушение на сина на Д. Р.- А. С.. Посочено е, че вредата от прилагането на ПАМ се състои в неправомерното, макар и временно, засягане на основни нейни права - правото й на собственост и правото на свободно придвижване до възрастните й родители и до работа, които евентуалната последваща отмяна на ПАМ не би могла да компенсира. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът– полицейски инспектор към отдел "Пътна полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи, при редовно уведомяване, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си, съдът посочил, че с оспорената заповед е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от три месеца. Анализирал е разпоредбите на чл. 172, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че в процесния случай от страна на оспорващата са посочени вреди, които не са значителни или трудно поправими вреди, тъй като и придвижването до [населено място], където живеят родителите й, и до работното й място, е лесно преодолимо препятствие предвид добре подсигурения в София транспортен достъп, както и липсват представени по делото за това доказателства. Посочил е, че предвид високата обществена значимост на безопасността на движение по пътищата в конкретния случай, незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Определението е правилно. Заповед № 25-4332-002637 от 13.05.2025 г. на полицейски инспектор към СВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая, в жалбата на Д. Р. до първоинстанционния съд са налице единствено твърдения, че предварителното изпълнение на заповедта засяга правото й на собственост и правото й на свободно придвижване. Безспорно, всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателката би била причинена вреда от невъзможността да ползва процесното моторно превозно средство (за чиято собственост не се спори), то същата не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Обстоятелството, че на Д.Р. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Поддържаните в първоинстанционната и в частната жалба възражения за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ са неотносими към предварителното й изпълнение. Те касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателката със същата степен на значимост. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав,