Определение № 2661 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1924/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. А. Г. и Д. С. Ю., и двамата от град София, подадена чрез упълномощен адв. А. Стоев, против определение № 43083 от 23.12.2025 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. дело № 13064/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на П. А. Г. и Д. С. Ю. срещу заповед № СОА25-РА54-47/17.11.2025г., издадена от кмета на Столична община производството по адм. дело № 13064 по описа за 2025 година на Административен съд – София град, е прекратено. Частните жалбоподатели твърдят, че постановеното определение е неправилно като излага доводи, относими към отменителното основание по чл.209, т.3, предл.І от АПК- нарушение на материалния закон. Счита, че кметът на общината не е компетентен да се произнася по въпроси, касаещи собствеността върху имота, поради което и постановеният отказ да деакува поземления имот е нищожен. По тези съображения частните жалбоподатели претендират за отмяна на оспореното определение и за връщане на делото на съда с указания за произнасяне по съществото на спора. Ответникът по частната жалба - кметът на Столична община, депозира писмен отговор чрез процесуален представител- юрк. Г.Цветанов, в който заявява становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения за правилността на обжалвания съдебен акт и моли за оставянето му в сила. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу акт, подлежащ на касационен контрол съгласно чл.229, ал.1, т.1 от АПК, от надлежни страни, за които актът е неблагоприятен и в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на П. А. Г. и Д. С. Ю. срещу заповед № СОА25-РА54-47/17.11.2025г. на кмета на Столична община, с която е отказано да се отпише от актовите книги за общинска собственост недвижим имот, за който е съставен акт за частна общинска собственост № 1489/05.11.2018г. на район „Студентски“- Столична община, представляващ поземлен имот с [идентификатор], с площ 1834 кв.м., с административен адрес гр.София, [жк], [улица]и производството по делото е прекратено. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената жалба е недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт. Съдът е изложил подробни и ясни мотиви относно характера на заповедите, с които се отписват от актовите книги за общинска собственост имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуване на които е отпаднало, както и заповеди, с които се отказва отписване на тези имоти. Въз основа на обстоятелството, че тези заповеди се издават при осъществяване на административна дейност по надзор и актуване на имотите и не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, съдът е преценил, че процесният отказ, с който административният орган е отрекъл правата на оспорващото лице по отношение на искането му за деактуване на посочения имот, не подлежи на обжалване по реда на АПК. Според първоинстанционния съд е налице спор за материално право, който с на основание чл. 64, ал. 2 ЗОС следва да бъде разрешен по общия исков ред. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяна. Оспореният мълчалив отказ да се деактува общински имот не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Съгласно правилото на чл.5 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост- официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, който обаче няма правопораждащо действие. Действително съгласно правилото на чл.64 ,ал.1 от ЗОС имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика. Ал.2 на цитираната норма обаче изрично предвижда, че споровете за материално право се решават по съдебен ред. При тази правна уредба първоинстанционният съд е направил правилен извод, че в настоящия случай сезираният административен орган не е имал задължение да извърши административна услуга, изразяваща се в деактуване на имота, понеже не са налице предвидените в законовата разпоредба условия за това. Съгласно цитираната норма на чл.64, ал.2 от ЗОС административният орган е задължен да извърши поисканата административна услуга (отписване от актовите книги) само когато липсва спор за материално право. С други думи, заявителят на тази услуга следва безспорно да се е легитимирал като собственик на имот, вписан в актовите книги като общински. Както правилно е установил първоинстанционния съд, в случая е налице възникнал спор за собственост върху процесния недвижим имот между Столична община и частните жалбоподатели. В обжалваната пред първоинстанционния съд заповед изрично е посочено, че този имот е общинска собственост и е придобит от Столична община на основание чл.11 от Закона за наследството и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. С тези твърдения е манифестиран вещноправен спор за собственост, който съобразно императивната разпоредба на чл. 64, ал. 2 ЗОС следва да бъде решен по общия исков ред. При наличието на такъв спор за собственост за административния орган – кмет на Столична община, не възниква административно задължение за извършване на търсената услуга- отписване на имота от актовите книги, а жалбоподателите трябва да установят вещните си права и да оспорят правото на собственост на общината в исково производство по общия ред, а не пред административния съд по реда на АПК чрез обжалване на отказа за деактуване на недвижимия имот. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от посочените в частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,