Определение № 137 от 29.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8668/10.05.2018 г. на Е. С. С. от [населено място] срещу определение № 849 от 12.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 947/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което са потвърдени разпореждане от 12.09.2017 г. и разпореждане от 25.09.2017 г., постановени по в. гр. д. № 9478/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с които са върнати касационна жалба и допълнителна касационна жалба срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение по в. гр. д. № 9478/2016 г. на СГС. Частната жалба е неоснователна. Предмет на производството по в. гр. д. № 9478/2016 г. по описа на Софийски градски съд е било първоинстанционно решение на Софийски районен съд, постановено по предявен от Е. С. С. против М. Р. З. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3435.44 лв., платена за ремонт на наетия от ищцата апартамент, собственост на ответницата, както и по насрещни искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 1002.44 лв. – наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2011 г. и за 4 дни от месец януари 2012 г., и по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата от 3115.12 лв. - обезщетение в двоен размер на наемната цена съгласно чл. 12, ал. 6 от договора за наем за периода 05.01.2012 г. - 31.05.2012 г. Цената на всеки от исковете е под установения в закона минимум от 5000 лв., поради което въззивното решение на СГС не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,