Решение № 3021 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 904/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. П. Д. от гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощника адв. Манолова, против решение № 4000 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 588/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените парвила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът приема, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да обжалва заповедта в частта, с която от съществуващите урегулирани поземлени имоти /УПИ/ се обособяват нови такива. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед. Ответникът – главен архитект на Община Стара Загора, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор и писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Бундова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Община Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – „Аякс – 1“ ООД, гр. Стара Загора, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Мавров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – министър на земеделието и храните, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмени бележки, чрез процесуалните си представители юрк. Пеева и юрк. Панайотова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Ответниците – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, редовно призовани, в съдебно заседание не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на И. Д. срещу заповед № 19-12-187 от 03.07.2024 г. на главния архитект на Община Стара Загора, с която на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ – изменение на план за регулация /ПР/, съгласно който [УПИ], [УПИ], [УПИ], [УПИ], [УПИ] и [УПИ], кв. 64 по плана на [населено място], община Стара Загора, се разделят на деветнадесет новообразувани УПИ-та, достъпът до които ще се осъществи от съществуваща улица и две новообразувани улици - тупик, съгласно приложен проект, както и изменение на план за застрояване /ПЗ/ за новообразуваните УПИ-та, като за имотите се отрежда жилищна устройствена зона – Жм – нискоетажно, свободно основно застрояване, с височина на застрояването по-малка или равна на 10 м. и устройствени показатели: максимална плътност на застрояване – 60 %, максимален коефициент на интензивност на застрояване Кинт – 1.2, минимална озеленена площ – 40 %, съгласно приложен проект. По така подадената жалба административният съд, при новото разглеждане на делото във връзка с решение № 5533/28.05.2025 г. на ВАС по адм. дело № 2736/2025 г., е приел, че за жалбоподателя, в качеството му на собственик на УПИ VI – 438, кв. 64 по плана на [населено място], не е налице правен интерес за оспорване на заповед № 19-12-187/03.07.2024 г. на главния архитект на община Стара Загора в частта й, с която е одобрено изменение на ПР, тъй като последното се изразява в обособяване от шест УПИ-та, собственост на „Аякс – 1“ ООД, на 19 новообразувани УПИ-та и две улици-тупик за вътрешен достъп до някои от тях, без да се засягат регулационните граници на собствения на жалбоподателя имот, и в частност на регулационната му граница с имотите – предмет на плана, а именно с новообразуваните [УПИ] и [УПИ] /останалите регулационни граници на собствения на жалбоподателя имот са със съществуващи улици/. Въз основа на това съдът приема, че по отношение на това изменение на ПУП – ПР жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗУТ, поради което жалбата му в тази й част е оставена без разглеждане, като недопустима. В останалата й част съдът приема жалбата за процесуално допустима, доколкото жалбоподателя се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ – собственик на съседен имот и с одобреното изменение на ПУП – ПЗ се променя предназначението /съгласно разграниченията в чл. 4, ал. 6 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/ на имотите – предмет на плана. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед в частта й по т. 2, с която се одобрява ПУП – ИПЗ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административен акт. Прието е от съда също така, че не се констатират и съществени нарушения на разписаната в ЗУТ процедура при постановяване на оспорената заповед. По отношение на направеното от жалбоподателя възражение, че не е била спазена процедурата по чл. 124б, ал. 2, във връзка с чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, за разгласяване на разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП – в случая заповед № 19-13-19/06.02.2024 г. на главния архитект на община Стара Загора, съдът приема, че това нарушение не е съществено такова, за да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената заповед само и единствено на това основание. Според съда ненадлежното уведомяване на заинтересованите лица и невъзможността им да обжалват заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на последващата заповед за одобряване на проекта за ПУП – ИПРЗ, доколкото заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ губи самостоятелното си правно значение и подлежи на проверка в производството по обжалване на окончателния акт. Административният съд е обосновал и извод, че обжалваната заповед е издадена и при наличие на материалноправната предпоставка по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ за изменение на ПУП – ПЗ, доколкото от доказателствата по делото се установява, че изменението е по инициатива, респективно при наличие на съгласие от страна на собственика на процесните имоти, и не се установява, а и не се твърди други лица да са носителите на ограничени вещни права върху тях или наличието на концесионери. Според съда неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за несъответствие на процесния ПУП – ИПЗ с предвижданията на Общия устройствен план /ОУП/ на Община Стара Загора, тъй като ОУП, на който се позовава жалбоподателят, е бил изменен с Решение № 2856 по Протокол № 62 от 26.10.2023 г. на Общински съвет - Стара Загора, като в частта му за процесните десет УПИ-та в кв. 64 по плана на [населено място], се отрежда „жилищна устройствена зона – Жм“, с устройствени показатели: свободно или свързано застрояване с височина на застрояването до 10 м, максимална плътност на застрояване – 60 %, максимален коефициент на интензивност на застрояване – 1,2, минимална озеленена площ – 40 %, които и са изцяло в съответствие с одобреното с процесната заповед изменението на ПУП – ПЗ. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна оспореното изменение на ПУП – ПЗ и жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяване на решението по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел жалбата за недопустима в частта, с която се оспорва заповед № 19-12-187 от 03.07.2024 г. на главния архитект на Община Стара Загора в частта, с която е одобрен ПУП – ИПР, като подадена от лице, което няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗУТ. Това е така, тъй по делото безспорно се установява, че с процесното ИПР се обособяват от шест УПИ-та, собственост на „Аякс – 1“ ООД, нови деветнадесет УПИ-та и две улици – тупик, без обаче да се засягат по някакъв начин регулационните граници на съседния УПИ [номер], собственост на жалбоподателя. В останалата й част съдът правилно приема жалбата за допустима, тъй като с одобреното с оспорената заповед ИПЗ се променя предназначението на имотите, предмет на плана, което от своя страна обосновава правния интерес на жалбоподателя да обжалва заповедта в тази част, като заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Правилно съдът приема също така, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен архитект на Община Стара Загора, в съответствие чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с § 1, ал. 3 от ПР на ЗУТ, и предоставените правомощия със заповед № РД-10-00-991/07.05.2024 г. на кмета на Община Стара Загора, както и в предписаната от закона форма. При съобразяване на задължителното за съда решение № 5533/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2736/2025 г. по описа на ВАС, правилно е прието, че оспорената заповед съдържа мотиви за процедираното изменение на ПУП. Съдебната практика приема трайно и безпротиворечиво становището, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в писмен документ, приложен към преписката. В случая към административната преписка са приобщени писмени доказателства, установяващи както фактическите основания, така и правните за издаване на заповедта. Съответен на закона и събраните по делото доказателства е и извода на съда, че при одобряване на процесния проект за изменение на ПУП не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на касационния жалбоподател за неспазване на разписаната в закона процедура, поради неоповестяване на заповедта на кмета на общината, с която се разрешава изработването на процесния проект за изменение на ПУП. Както и правилно приема административният съд ненадлежното съобщаване на заинтересованите лица на заповедта за разрешаване на устройствената процедура не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на последващата заповед за одобряване на проекта за изменение на действащия ПУП. Действително, влезлият в сила акт по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е задължителна предпоставка за изработването и одобряването на проекта за изменение на ПУП – ПРЗ, като постановяването на акт по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ преди влизане в сила на разрешението по допускане на устройствената процедура, съставлява нарушение на административно-производствените правила, но същото не е съществено такова, че да обоснове извод за незаконосъобразност на процесната заповед само на това основание. Това е така, доколкото защитата срещу допустимостта на устройствената процедура, конкретните основания за изменение на ПУП и одобрените с него предвиждания се осъществява чрез оспорването на акта за одобряване на плана, която и правна възможност касационният жалбоподател е упражнил, оспорвайки процесната заповед. Неоснователни се явяват и изложените от касатора доводи, касаещи изработване на проекта за изменение на ОУП на Община Стара Загора, като в настоящото съдебно производство съдът не би могъл да упражни косвен съдебен контрол относно изменението на ОУП от 2023 г. Правилно административният съд е обосновал и извод за материална законосъобразност на заповедта в частта, с която е одобрено изменението на плана за застрояване. В хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, на чието основание е издадена оспорената заповед, е необходимо съгласието на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, т. е. на имотите, предмет на самия план, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях и на концесионерите. В случая по делото безспорно се установява, че планът е процедиран по заявление на собственика на имотите, предмет на плана, като не се установява други лица да са носители на ограничени вещни права върху тях, поради и което е налице материалноправната предпоставка по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Безспорно се установява по делото също така, че процедираната с оспорената заповед, в частта на плана за застрояване, промяна в предназначението на процесните УПИ-та и отреждането им „за жилищно устройствена зона с малка височина – Жм“, е изцяло в съответствие с предвижданията на изменението на ОУП на Община Стара Загора, одобрено с Решение № 2856 по Протокол № 62 от 26.10.2023 г. на Общински съвет – Стара Загора, обнародвано в ДВ, бр. 97/21.11.2023 г. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Стара Загора е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника главен архитект на Община Стара Загора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 150 лева /76.69 евро/, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ. Основателно се явява и искането на ответника министър на земеделието и храните за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева /76.69 евро/, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,