Определение № 66 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 106/2023 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба вх.№ 10564/24.11.2022 г., допълнена с частна жалба вх.№ 10633/25.11.2022 г., на В. М. Д., чрез особения представител адвокат Я. А. от АК-Плевен, срещу определение № 4196/08.11.2022 г. по гр.д.№ 3637/2022 г. на Върховния касационен съд, I V г.о., с което се оставя без разглеждане молбата й за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязло в сила решение № 252/28.05.2014 г. по в.гр.д.№ 307/2014 г. на Окръжен съд Плевен, с което се потвърждава решение № 255/17.02.2014 г. по гр.д.№ 5152/2013 г. на Районен съд Плевен. В частната жалба се твърди, че определението е недопустимо, тъй като съдът приел, че е сезиран с искане за отмяна на решението по гр.д.№ 307/2014 г. на Окръжен съд Плевен, а в молбата по чл.306 ГПК изрично е посочено исканата отмяна на решението по гр.д.№ 5152/2013 г. на Районен съд Плевен. Оспорва се крайния извод на съда за липса на предпоставките за разглеждане на молбата за отмяна по същество. От ЕТ „Ирмо-Илиян Игнатов" не е подаден писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд, констатира че определението е постановено от друг състав на Върховния касационен съд и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване, съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, с оглед на което е редовна и допустима. За да постанови обжалваното определение, съдебният състав приема, че молбата е подадена след изтичане на срока по чл.305, ал.1, т.2 ГПК, тъй като от данните по в.гр.д.№ 307/2014 г. на Окръжен съд Плевен, издаденото постановление от 06.03.2014 г. на прокурор от ВКП е било известно на молителката още при подаване на възражение-отговор от 23.04.2014 г. /стр. 67-70 от делото/, т.е. повече от седем години преди депозиране на молбата за отмяна. Отделно от това, при липсата на доводи в хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК да е установена неистинност на документ по надлежния съдебен ред, съдът е достигнал до извод, че молбата за отмяна е недопустима. При тези данни, доводите за недопустимост поради непроизнасяне по въведения от молителката предмет на производството са несъстоятелни, тъй като с т.13 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014г., ОСГТК на ВКС прие, че когато първоинстанционното решение е обжалвано, но по спора се е произнесъл въззивният съд, единствено неговото решение, а не това на първоинстанциония съд, ще подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Молбата за отмяна на влязло в сила решение № 252 от 28.05.2014 г. по гр.д.№ 307/2014 г. на Окръжен съд Плевен е подадена на 28.02.2022 г. /пощ.клеймо от 25.02.2022 г./, т.е. след изтичане на тримесечния срок по чл.305 ГПК, поради което е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение