Определение № 1364 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Н. К. срещу определение № 9184 от 15.11.2024 г., постановено по адм. д. № 547/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и противоречащо на установената съдебна практика, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответникът – Агенция по вписванията (Агенцията, АВ) изразява становище за неоснователност на частната жалба в писмен отговор. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното определение № 9184 от 15.11.2024 г., постановено по адм. д. № 547/2023 г. по описа на АС - Бургас е оставена без разглеждане жалбата на В. К. против отказ за заличаване на лични данни, обективиран в писмо с изх. № 94-00-144/ 14.03.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция по вписванията и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК, защото атакуваното писмо не представлява индивидуален административен акт. Така постановеното определение е действително и допустимо, но неправилно. Административният съд е събрали всички относими към спора доказателства и въз основа на тях е приел за установени факти, които не са спорни между страните по делото, а именно, че В. К. е подал заявление до Агенция по вписванията, с вх. № 94-00-144/07.03.2023 г. с искане да бъдат изтрити/заличени неговите лични данни, които се съдържат в публикувания по партидата на „ЗОНА ИМОТИ" ООД, дружествен договор, раздел „Актуален учредителен акт“, Търговски регистър. В заявлението са посочени личните данни, които заявителя иска да бъдат изтрити от Агенцията, както и че в случай на приемане, че ги е предоставил на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, заявява, че оттегля съгласието си личните му данни да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на „ЗОНА ИМОТИ“ ООД до неограничен кръг от хора. В резултат на това заявление е получил оспореното от него писмо, с което му е указан ред, по който да бъде удовлетворено искането и не последвало заличаване на посочените от него лични данни. С оглед установената преобладаваща актуална съдебна практика по съдебни спорове със сходен предмет, настоящият съдебен състав намира, че трябва да се присъедини към тълкуването относно правното значение на волеизявлението, съдържащо се в писмо изх. № 94-00-144/ 14.03.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция по вписванията и то да се разглежда като отказ на администратор на лични данни да признае правото по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните). Цитираното от първата инстанция определение е част от съдебна практика, която към настоящия момент остава изолирана, поради което и особено след постановяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 4 октомври 2024 година по дело С-200/23, Агенция по вписванията, ECLI:EU:C:2024:827, се налага да бъде изоставена. В конкретния случай, производството пред АС - Бургас е образувано по жалбата на К. срещу писмо изх. № 94-00-144/14.02.2023 г. от изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с оплакване за нарушено право на изтриване на лични данни съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 в хипотезата на § 1, б. „г“ от същата разпоредба – „личните данни са били обработени незаконосъобразно“, алтернативно на основанието по чл. 17, § 1, б. „б“ – „субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването“. При подобно сезиране, административният съд е следвало да разгледа жалбата на К. именно като такава против отказ на администратор на лични данни (Агенция по вписванията) да уважи искане, в което се твърди, че е упражнено правото по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 с доводи, че се извършва незаконосъобразно обработване на личните му данни чрез обявяването им по партидата на Дружеството до неограничен кръг субекти, без наличие на някое от основанията за законосъобразно обработване, изчерпателно установени в списъка по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Като е достигнал до противоположен правен извод АС.Бургас е постановил незаконосъобразно определение, което трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а претендираните и направени разноски да бъдат съобразени с оглед изхода по същество на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение,