Определение № 3207 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3767/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 8254/06.07.2023 г., с което Софийски градски съд отказва да измени въззивното решение № 2304/04.05.2023 г. по гр.д. № 926/2022 г. в частта по разноските и да осъди Столична община – Район Слатина да заплати на М. С. Ч. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 000 лв. – разноски пред втората инстанция. Определението се обжалва от М. С. Ч. с искане да бъде отменено. Доводът в частната жалба е, че неправилно въззивният съд е приел договорът за правна защита и съдействие от 28.09.2021 г. да няма характеристика на разписка. Ответникът Столична община – Район Слатина възразява, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски в настоящото производство. За да остави без уважение молбата на М. Ч. за изменение на въззивното решение в частта по разноските, въззивният съд е приел, че въпреки изхода на спора – с решението е потвърдено първоинстанционното решение по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, предявени от М. Ч. срещу Столична община – Район Слатина, искането по чл. 78, ал. 1 ГПК е неоснователно. Мотивирал се е с договора за правна защита и съдействие от 28.09.2021 г., от който се установява, че ищецът е уговорил възнаграждение за представителство на своя адвокат Е. В. пред втората инстанция и липсата на доказателства възнаграждението да е платено. В т. 1 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 1/2012 г. ОСГТК на ВКС разясни, че съдебни разноски за адвокат се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Договорът за правна защита от 28.09.2021 г. не съдържа удостоверителна част, че ищецът М. Ч. е платил уговореното възнаграждение на своя адвокат. Договорът няма характеристика на разписка, а други доказателства, че този разход е извършен не са сочени, респективно събрани. Настоящата инстанция намира, че определението е правилно. Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски в настоящото производство. Разноски не се дължат в частни производства, които завършват със същия изход по разпределената от предходната инстанция отговорност за разноските по делото. При тези мотиви, съдът