Решение № 11802 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1994/2018 г.

Решение № 11802 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1994/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на М. С., чрез адв. Балкански, против решение № 7274 от 01.12.2017 г. по адм. д. № 7874/2017 г. на Административен съд София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт №Р-2202-1311439-091-01/30.09.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с Решение № 2292/19.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, за установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4394, 36 лв. и съответните лихви. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Ответникът по жалбата - директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Делото е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото във ВАС делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне в частта относно установените задължения на ревизираното лице за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 4 394, 36 лв. и съответните лихви за данъчен период 01.01. - 31.12.2007 г. С обжалваната част от решението Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу ревизионен акт №Р-2202-1311439-091-01/30.09.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с Решение № 2292/19.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, за установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4394, 36 лв. и съответните лихви. При преценката на обосноваността и материалната законосъобразност на ревизионния акт, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства. Съдът е приел, че лицето е получило сума в размер на 9 105 лв. /част от получената сума от 23 805 лв. / по банков път от посочените в РД лица, като жалбоподателят не е доказал пред ревизиращите основанието за това плащане. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че по разписките, които саморъчно е подписвал жалбоподателят и за които не е доказал основанието, на което са получени през 2007 г., сумата възлиза на 10 075, 82 лв. Към сбора на тези две суми съдът е прибавил сумата от 1 979 лв. - доход от трудово правоотношение за 2007 г. Така съдът е определил данъчната основа като сбор от доходите от трудови възнаграждения 1 979 лв., 9 105 лв. представляващи доход, получен по банков път от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 предл. 1 от ЗДДФЛ, и сумата от 10 075, 82 лв. също доход по смисъла на чл. 35, т. 6, предл. 1 от ЗДДФЛ по разписките. Върху тази основа е изчислил данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 394, 36 лв. и съответни лихви. Постановеното решение е правилно. Настоящият касационен състав на ВАС приема, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на направеното от жалбоподателя възражение за изтеклия 10-годишен давностен срок за погасяване на установените с обжалвания РА публични вземания за 2007 г. съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. В тази правна норма е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. В случая, началото на давностния срок е 01.01.2009 г., като към настоящия момент абсолютната давност за публичните вземания, установени в процесния РА за 2007 г. все още не е изтекла, което прави възражението неоснователно. Видно от разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Също така съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. От своя страна чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон. Правилни са изводите на съда, че сумите по разписките са изплатени на ревизираното лице и като такива представляват доходи от други източници, подлежащи на облагане съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Също правилни са изводите, че сумата, която жалбоподателят е получил по банков път – 9 105 лв., също представлява доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Правилно съдът не е приел твърденията на жалбоподателя, че е посредник между физическите лица, от които е получавал процесните суми, и Г. А. Не са представени доказателства от жалбоподателя за наличие на отчетна сделка, въз основа на която той следва да върне на Г. А. сумите, които е получавал от физическите лица. Липсват доказателства, че получените от жалбоподателя суми не са останали в неговия патримониум. Жалбоподателят е придобил доход от трудово правоотношение за 2007 г. в размер на 1979 лв. – чл. 8, ал. 2 предложение 1 от ЗДДФЛ, които участват във формиране на общата годишна данъчна основа, макар и работодателят на задълженото лице да не е удържал и внасял доход по чл. 42 от ЗДДФЛ. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно включването на горепосочената сума в общата годишна данъчна основа. Касационният състав след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намира решението в тази част за правилно. По изложените съображения касационният съд намира, че решението в обжалваната си част е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт и като такова следва да се остави в сила. В другата си част решението не е предмет на касационен контрол, поради това, че като необжалвано е влязло в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответната страна като ответник по касация ? се дължат разноски. На дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 538 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,