Определение № 1624 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11007/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Д. К. против определение № 7967/17.09.2025 г. по адм. дело № 1661/2025 г. на Административен съд-Пловдив (АС - Пловдив), с което предявените искове от К. против Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката счита определението за неправилно и иска отмяната му. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия не изразява становище. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в посочения в обжалваното определение срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по искова молба с правно основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявена от Е. К. срещу НЕЛК с претенция ответника да бъде осъден да ѝ заплати: 1. сумата от 3210 лв., обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатски хонорари в хода на съдебните производства, водени срещу НЕЛК; 2. сумата от 5000 лв., обезщетение за имуществени вреди от неизплатени пенсии и здравни осигуровки за периода от 7 юли 2022 г. до август 2023 г.; 3. сумата от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода „от 07.07.2022 г. до настоящия момент, изразяващи се в продължителен и силен стрес, безпокойство, напрежение и влошаване на здравословното ѝ състояние. Вредите се претендират от отмененото Експертно решение № 0738 от зас. № 104/03.06.2022 г. на Специализиран състав по Психични, вътрешни и сърдечно - съдови заболявания при Национална експертна лекарска комисия и от неизпълнение на съдебно решение № 2296/14.12.2023 г. постановено по адм. дело № 2606/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Съдът е оставил предявените искове без разглеждане и е прекратил производството поради недопустимост. По отношение недопустимостта на първия предявен иск, съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОДОВ като е изложил съображения за наличието на специален ред за претендиране на разноските в административното производство – чл.143 АПК. По отношение на другите претенции, АС - Пловдив е обосновал извод, че претендираните от лицето вреди са за период, в който тече производство по преосвидетелстване на Е. К. и то все още не е приключило с влязъл в сила административен акт. Приел е, че едва след приключване на административното производство с влязъл в сила административен акт, ще може да се обоснове дали твърдените имуществени и неимуществени вреди са последица от незаконосъобразен административен акт. Според съда, при неприключило административно производство ищцата е в невъзможност да посочи конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които да се заявят евентуално исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди. Така постановеното определение е валидно, допустимо и частично правилно. Обжалваното определение е правилно в частта, с която на осн. чл.8, ал.3 ЗОДОВ съдът е обосновал недопустимост на иска за сумата от 3210 лв. като обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатски хонорари в хода на съдебните производства, водени срещу НЕЛК. В административния процес отговорността за разноските е уредена в чл. 143 АПК. Съгласно текста на ал. 1 „Когато съдът отмени обжалвания административен акт …, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. За ищцата е съществувал този специален ред за присъждане на сторените от нея разноски, като е следвало да предяви искането си в съответното съдебно производство. Съгласно чл.8, ал.3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага, т.е. недопустимо е ищцата да претендира разноските чрез предявяване на иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В останалата част, обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Редът за разглеждане на искове за вреди от незаконосъобразна административна дейност е регламентиран в глава единадесета от АПК и съдържа изрични правила, вкл. и такива, уреждащи допустимостта им. Искът за обезщетение би бил допустим: а) когато оспореният административен акт е вече отменен от горестоящия административен орган или от съда, пред който е оспорен - чл.204, ал.1 от АПК; б) когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от нищожен или оттеглен административен акт - чл.204, ал.3 от АПК и в) когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административната им дейност – чл.204, ал.4 АПК. В случая се претендира обезщетение за вреди от Експертно решение № 0738 от зас. № 104/03.06.2022г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, което е отменено с решение №2296/14.12.2023г., постановено по адм.д. № 2606/2023г. на АС-Пловдив, влязло в законна сила на 30.04.2025г. С решението преписката е върната на административния орган за произнасяне в 15-дневен срок. Установено е по делото, че Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК се е произнесъл с Експертно решение № 00049 от зас. 038 на 05.08.2025 г., с което е отменил ЕР № 00230 от 24.01.2022 г. на ТЕЛК, първи състав при УМБАЛ „ПЛОВДИВ“ АД и го е върнал за ново освидетелстване на К., като административното производство не е приключило. Неправилни са изводите на съда, че искът може да се предяви след окончателното приключване на административното производство с влязъл в сила административен акт. Липсва законова уредба в хипотезата, когато след отмяната на административния акт преписката се връща на съответния орган за ново произнасяне. Същевременно в чл.204, ал.2 АПК се предвижда възможност оспорването на административния акт и искът да се предявят заедно. След като към изискванията за допустимост на иска не се включва изрично такова за предявяване едва след влизане в сила на административния акт, издаден в хипотезата, когато преценката е предоставена на административния орган, то няма основание да се счита, че такова изискване за допустимост следва от нормата на чл.204 АПК. При отмяната на акта и връщане на преписката на административния орган за произнасяне е налице, както особената предпоставка за допустимост на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предвид отмяната на акта, така и първата предпоставка от фактическия състав за неговата основателност, което е въпрос по същество на спора. Обстоятелствата, свързани с установяване дали е налице окончателно приключило административно правоотношение, претърпяла ли е ищцата вреди и налице ли е пряка причинна връзка между тях, са свързани с въпросите по съществото на спора. Тяхното установяване е въпрос на основателност на исковата претенция, а не на допустимост на същата. Незаконосъобразна е преценката на съда за допустимостта на исковата претенция с аргументи, които касаят основателността на същата с доводи за незавършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност на вреди от ищцата, т.к. това е въпрос по същество на спора. Предвид последващото експертно решение и последиците свързани с него, допълнително от ищцата могат да се направят утотнения. В този аспект е относимо дали последващият административен акт е валиден и законосъобразен, съответно влязъл ли е в сила и какъв е правопроменящия от него ефект, вкл. върху параметрите на исковата претенция. Следва да се посочи, че евентуалното отхвърляне на иска при неприключило административно производство не прегражда процесуалната възможност увреденото лице да получи обезщетение, в случай че административния орган се произнесе впоследствие. Издаденият нов административен акт, съответно последвалото го съдебно решение са нови факти, които няма да бъдат преклудирани от силата на пресъдено нещо. Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно в посочената част следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото определение. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение