Определение № 239 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1137/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса – [населено място], срещу постановеното от Окръжен съд – Търговище решение № 16 от 28.01.2020 г. по в. гр. д. № 356/2019 г., изменено в частта за разноските с определение № 177 от 16.06.2020 г. С посоченото решение е потвърдено решение № 557 от 09.10.2019 г. по гр. д. № 769/2019 г. на Районен съд – Търговище в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Омуртаг“ ЕАД сумата 22 575 лв., представляваща доплащане на стойността на предоставена медицинска дейност на здравноосигурени лица по клинични пътеки за м. март 2016 г., м. август 2016 г. и м. декември 2016 г., ведно със законната лихва от 20.08.2018 г. до окончателното плащане, и сумата 4 754.12 лв. – обезщетение за забава за периода 01.05.2016 г. – 20.08.2018 г., заедно с разноски в размер на 2 828.07 лв. В частта, с която исковете са отхвърлени за разликите над 22 575 лв. и 4 754.12 лв. до предявените размери от 23 415 лв. и 4 939.48 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. На 04.12.2020 г. по делото е постъпила молба вх. № 9572/04.12.2020 г., с която ищецът „Многопрофилна болница за активно лечение – Омуртаг“ ЕАД, представляван от пълномощника си адв. М. В., е уведомил Върховния касационен съд, че във връзка със сключено с насрещната страна споразумение на основание чл.233 ГПК се отказва от предявените пред Районен съд – Търговище искове. Към молбата е приложено изрично пълномощно, с което управителят на „Многопрофилна болница за активно лечение – Омуртаг“ ЕАД – Х. Ж., е упълномощил адв. М. В. да направи отказ от исковете, по повод на които пред Върховния касационен съд е висящо т. д. № 1137/2020 г. Отказът от предявените искове, заявен от пълномощник на ищеца с изрично пълномощно по чл.34, ал.3 ГПК, десезира Върховния касационен съд от спора, разрешен с обжалваното с касационната жалба въззивно решение. Поради това и на основание чл.233, изр.2 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение (в обжалваната пред въззивната инстанция осъдителна част) следва да бъдат обезсилени и производството по делото да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,