Определение № 11888 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10946/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Х. М. Ю., подадена чрез адвокат М. Чилова против Определение № 1691/18.08.2025 г., постановено по административно дело № 469/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ на Кмета на Община Момчилград, обективиран в писмо изх. № 9400-1838-1/04.07.2025 г. за издаване на заповед за премахване на незаконно изграден строеж – сграда с идентификатор 48996.105.196.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 48996.105.196 по КККР на гр. Момчилград, като е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното определение, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна, Кмет на Община Момчилград, не е изразил становище по частната жалба. За да се произнесе по спора, с който е сезиран, Върховният административен съд съобрази следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна против определение, подлежащо на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд – Кърджали е сезиран с оспорване на писмо изх. № 9400-1838-1/04.07.2025 г. на Кмета на Община Момчилград, издадено по повод подадена от Х. М. Ю. жалба, в която се съдържа искане за проверка относно незаконно изградена без строителни книжа, в отклонение на строителните правила и норми и съставляваща опасност за живота и здравето на гражданите, подлежаща на самосрутване сграда с идентификатор 48996.105.196.3, находяща се в поземлен имот, собственост на жалбоподателя. С посоченото писмо, Х. Ю. е уведомена, че след извършена проверка по случая е установено, че не са налице правни основания за предприемане на действия по жалбата й, във връзка със сграда с идентификатор 48996.105.196.3. Съдът е прекратил производството по делото, развивайки мотиви за недопустимост на оспорването, като насочено срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт, поради което и подадената срещу него жалба е недопустима на основанието по чл.159, т.1 АПК. Правомощието на кмета на съответната община да издава заповед по чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж или заповед по чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахване на негоден за ползване или застрашаващ сигурността строеж е израз на дискреционната му власт, тъй като е предоставено на свободната му преценка, като за него съществува възможност, но не и задължение, изрично разписано в закона, да издаде заповед по направено искане или подаден сигнал. Изричният или мълчалив отказ на административния орган да издаде заповед от категорията на горепосочените не е сред актовете, представляващи индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214 ЗУТ. Този отказ не представлява административен акт и по смисъла на общата разпоредба на чл. 21 АПК, тъй като не променя правното положение на лицето, подало сигнала – не засяга негови права, свободи и законни интереси, както и не му вменява задължения. Предмет на съдебен контрол може да бъде само издадена заповед за премахване на незаконен или негоден за ползване строеж, но не и отказът да се издаде такава заповед. Обжалваното писмо представлява уведомление, което няма белезите на индивидуален административен акт по чл.214 ЗУТ или по чл. 21 АПК, не е налице годен за обжалване акт, който да подлежи на съдебна проверка, поради което законосъобразно съдебното производство е било прекратено на основанието по чл. 159, т. 1 АПК. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното определение е правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение