Определение № 444 от 08.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 453/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – във вр. чл. 629а, ал. 6 ТЗ. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 39279/28.V.2010 г. на едноличния търговец И. Т. С. от София, осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Б”, която той е подал чрез процесуалния си представител адв. М от адвокатското д-во „Ч” против определение № 38 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 27.ІV.2010 г., постановено по ч. търговско дело по несъстоятелност № 66/10 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на търговеца срещу онази част от първоинстанционното определение на СГС, ТК, с-в VІ-11 от 27.ІV.2010 г. по т. дело № 1059/10 г., отнасяща се до отхвърляне искането му за служебно допускане на предварителни обезпечителни мерки в образуваното по негова молба пред този съд по чл. 613 ТЗ пр-во за обявяването му „в свръхзадълженост”: посредством спиране на изп. дело № 2* по описа на ЧСИ Г. С., действащ в района на Разградския ОС. Оплакванията на търговеца частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания, които разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК визира, поради което той претендира касирането му като неправилно и допускане на горепосочената обезпечителна мярка. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 629а, ал. 6 ТЗ, да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС и да има изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, частната жалба на Е. „Б” от София ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните. Законосъобразно съставът на САС е посочил, че атакуваното понастоящем негово определение е окончателно. Съгласно чл. 613а ТЗ, само изрично изброените в ал. 1 на този законов текст решения и определения подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, т.е и пред ВКС. Изрично обаче в ал. 2 на същата разпоредба законодателят е предвидил, че извън случаите по ал. 1, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване „само пред съответния апелативен съд”. Следователно, като постановено по реда на чл. 629а ТЗ от апелативен съд, атакуваното от Е. „Б” от София въззивно определение № 38/20.V.2010 г. по ч. д. по несъстоятелност № 66/2010 г., е влязло в сила. То е изрично изключено от обсега на факултативно осъществяваният от ВКС инстанционен контрол. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение