Определение № 653 от 15.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 989/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 866 от 14.03.2016 г. по гр.д.№3858/2015 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Жалбоподателят излага, че с въззивната жалба е искал да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции и след като във въззивното решение липсва произнасяне за разноските, направени в първоинстанционното производство, е поискал това с молбата по чл. 248 ГПК, което искане не е уважено, като следва да се ревизира и присъдената от СГС държавна такса. Иска обжалваното определение да се отмени и да се постанови друго, с което въззивното решение да се измени относно разноските за първоинстанционното производство. Ответниците по частната жалба Х. С. Д. - от [населено място] и С. И. П. - от [населено място], лично и като майка и законна представителка на малолетните си деца И., Б. и С., не изразяват становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че жалбата е редовна и допустима, като подадена в срок. С постановеното от СГС решение по гр.д.№ 9496/2013 г., като е уважил исковете за обезщетения за неимуществени вреди по чл. 226 ал.1 КЗ(отм.), предявени като частични: на Х. С. Д. за 50 000 лв., който иск е отхвърлен за разликата до 70 000 лв. и за 70 000 лв. исковете на всеки от останалите ищци, първоинстанционният съд е осъдил ответника да плати разноски за свидетел на Х. С. Д. 15 лв. и по 18 лв. на всеки от останалите ищци; осъдил е Х. С. Д. да плати на ответника 421лв. - адвокатско възнаграждение и 29 лв. - разноски за експертизи; посочил е в съобразителната част на решението, че ответникът следва да плати на основание чл. 38 ЗА на пълномощника на ищците 10 620 лв.- адвокатско възнаграждение, диспозитив за което липсва; осъдил е ответника да плати 13 200 лв. държавна такса и 534 лв. - платени от бюджета на СГС суми за експертизи. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която всеки от исковете е уважен над 24 000 лв. и над тази сума исковете са отхвърлени, С. П. лично и като майка и законна представителка на трите си малолетни деца, е осъдена да плати на [фирма] 6175 лв. - разноски но компенсация очевидно за въззивната инстанция. Молбата на [фирма] по чл. 248 ГПК не е уважена от САС по съображения, че относно присъдените с въззивното решение разноски за двете съдебни инстанции, грешки не са допуснати. Частната жалба е частично основателна, тъй като с въззивното решение са отхвърлени исковете и са намалени присъдените на ищците обезщетения, с оглед който резултат въззивният съд е следвало да промени първоинстанционното решение в частта за разноските, държавната такса и платените от бюджета на СГС суми. При уважени от СГС искове общо за 350 000 лв. и потвърдено от САС осъдително решение за искове общо за 120 000 лв., присъдените от първоинстанционния съд разноски следва да се редуцират - съответно с 34% да се намалят разноските на ищците и с 66% да се увеличат тези на ответника. Относно дължимите на ищците разноски: от направените 100 лв. разноски за свидетел, ответникът следва да плати на ищците 34%, за колкото исковете са останали уважени съобразно решението на САС или 34 лв. общо на ищците. От възнаграждението по чл. 38 ЗА на пълномощника на ищците 10 620 лв. с вкл.ДДС, ответникът дължи 34%, за каквато част САС е потвърдил първоинстанционното осъдително решение или 3610.80 лв. Дължими на ответника разноски: от платеното адвокатско възнаграждение 7260 лв., ищците дължат на ответника 66%, поради отхвърлянето на исковете от САС в посочената част или общо ищците следва да платят 4791.16 лв., от направените от ответника разноски за експертизи общо 500 лв., ищците му дължат 66% или 330 лв. Съразмерно уважената част на исковете дължимата от ответника държавна такса е 4800 лв. и за платени от бюджета на СГС за експертизи 150 лв., ответникът дължи 34% - 51 лв., а не посочената в определението сума 534 лв. В този смисъл частната жалба е основателна и следва да се уважи и да се остави без уважение в останалата й част. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение