Определение № 2095 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4982/2023 г.

Производството е образувано по подадена касационна жалба от ответницата по исковата молба Л. И. З., чрез адв. Н. М., срещу въззивно решение №298 от 16.06.2023год. на Окръжен съд- Велико Търново, постановено по в.гр.дело №196/2023год., с което след частична отмяна на решение №1225 от 15.11.2022год. на Районен съд- Велико Търново, постановено по гр.дело №3543/2021год. е осъдена Л. И. З. да заплати на В. П. З. на основание чл.127, ал.2 ЗЗД сумата от 6875,61 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски в периода 01.10.2017г. - 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по договор за банков кредит №. от 21.12.2007г., изменен с Анекс № от 24.03.2015г. и сумата от 5711, 74 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ***/****/******** от 28.08.2012г. С въззивното решение в тежест на Л. И. З. са възложени разноски за сумата от 552,42лв. за въззивна инстанция и 1 170,20лв.-разноски за първа инстанция, съразмерно с уважената част от исковете, а в тежест на В. П. З. са възложени разноски за сумата от 1326,99лв., с оглед на отхвърлената част от исковете. С решение №495 от 11.09.2023 г., постановено в производство по чл.250 ГПК, е допълнено въззивното решение, като е осъдена Л. И. З. да заплати на В. П. З. законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба 01.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумите. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №1225 от 15.11. 2022 г. на Районен съд Велико Търново, по гр.дело № №196/2023 г. в останалата /отхвърлителна/ част по исковете с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД за сумата от 4185,02 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №617/0121/42155489 от 05.07.2016г., сключен с „Уникредит Булбанк” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 8345,54 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по Договор за потребителски паричен кредит №******* от 05.07.2016г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението включително и за разноските присъдени в полза на Л. И. З. до размера на сумата от 2100,24лв. не е обжалвано и е влязло в сила. Постъпила е молба с вх.№7093 от 24.04.2024год. от ищеца и ответник по касационната жалба В. П. З., подписана и от пълномощника му адв. П., с която на осн. чл. 233 ГПК прави отказ от исковете и моли производството по делото да бъде прекратено, постановеното решение да бъде обезсилено предвид извънсъдебното доброволно уреждане на отношенията между страните. Изрично моли съда да не се присъждат разноски по делото с оглед заявено становище и на ответницата. Постъпила е молба с вх.№7091/24.04.2024год. от касаторката Л. И. З., ответник по исковата молба, в която заявява, че е запозната с молбата на ищеца с искане за прекратяване на делото поради отказ от иска, както и заявява съгласие производството по делото да бъде прекратено. Заявява, че не желае присъждане на разноски по делото. На основание чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право при всяко положение на делото. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да обезсили осъдителното въззивно решение и отмененото първоинстанционно решение, в частта по исковете по чл.127, ал.2 ЗЗД относно присъждане на сумата от 6875,61 лв.- главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски в периода 01.10.2017г. - 01.10.2020г. по договор за банков кредит №. от 21.12.2007г. и сумата от 5711, 74 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №***/****/****** от 28.08.2012г., със законната лихва върху главниците, както и в частта на разноските по тези искове, които само са и висящи пред касационната инстанция, поради заявения от ищеца изричен отказ от предявените искове. Производството по така предявените искове следва да се прекрати поради заявения отказ от иска. По изложените съображения и на основание чл.233 ГПК ВКС на РБ, състав на трето г. о.