Определение № 489 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2083/2020 г.

В частната жалба, в чиято адресна част е отразено, че дружеството се представлява от управителя Ц. К. Патронска, се поддържат доводи за неправилност на прекратителното определение. Твърди се, че при постановяването му ВКС не е съобразил, че по предявения от В. П. иск по чл.124, ал. 1 ГПК, е прогласена нищожността на взетото от Ц. Патронска, в качеството й на управител на едноличния собственик на капитала на „Транс-5“ ООД, решение от 07.11.2016 г. за освобождаване на М. Н. като управител на „Матпу“ ЕООД. В жалбата се изтъква, че И. П., който е оттеглил подадената от „Транс-5“ ООД касационна жалба, не е бил управител на дружеството нито към момента на постановяване на въззивното решение, нито към момента на подаване на касационната жалба, поради което е недопустимо той да я оттегля. Моли се за отмяна на атакуваното определение, с произтичащите последици. От ответника по частната жалба В. И. П. е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за процесуална недопустимост на жалбата, като подадена от лице без представителна власт. Сочи, че считано от 18.02.2020 г. дружеството вече е ЕООД, като той е едноличен собственик на капитала, а управител и представляващ „Транс-5“ ЕООД е И. А. П.. От посочената дата, Ц. Патронска не може валидно да представлява дружеството. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване прекратително определение, постановено от състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение. Като неоснователни следва да се преценят възраженията на В. П. за процесуална недопустимост на частната жалба. Частната жалба е подадена от адвокат Е. П. – надлежен процесуален пълномощник на дружеството, чрез нея е отстранена и констатираната нередовност на частната жалба. Вписването в адресната част на частната жалба, че дружеството се представлява от „управителя си Ц. К. Патронска“, което не съответства на вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства, не рефлектира върху допустимостта на самата жалба. За да прекрати образуваното касационно производство по т.д. № 2729/2019 г. поради оттегляне на подадената от „Транс-5“ ООД касационна жалба, предходният състав на ВКС е съобразил постъпилата по делото молба от И. П., надлежно вписан в ТР като управител на дружеството. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. При постановяването му е съобразено, че в молба на дружеството касатор, с вх. № 7040 от 18.09.2020 г., е обективирано ясно и категорично изявление на надлежно вписания към този момент управител на „Транс-5“ ЕООД - И. А. П., с което е оттеглена касационната жалба, с искане за прекратяване на производството по т.д. № 2729/2019 г. Съгласно разпоредбата на чл.141, ал.2 ТЗ дружеството се представлява от управителя. Касае се за законно, органно представителство във външните отношения на дружеството, включително и за представителство пред съда. Както е разяснено и в мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, органният представител извършва действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции, като част от правомощията на орган на юридическото лице; във външните действия органният представител представлява ЮЛ, но волята, която изразява не е собствена, на субект, различен от ЮЛ, а е воля на самото ЮЛ. По тези съображения, обективираните в частната жалба доводи, са изцяло неотносими към валидността на извършеното процесуално действие от И. П. – управител на дружеството касатор, изразяващо се в десезиране на ВКС в производство по чл.290 ГПК, поради оттегляне на касационната жалба срещу решението на Апелативен съд – София по т.д. № 1780/2019 г. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение