Определение № 77 от 04.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 392/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], представлявано от изпълнителния директор П. Д. и прокуриста М. В., чрез процесуалния му представител адв. С. Ч., против определение № 285 от 28 октомври 2013 г., постановено по в.ч.гр.д. № 374 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 1144 от 13 март 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 580 по описа на районния съд в гр. Ямбол за 2013 г. за отхвърляне на заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжника Т. Д. И. от [населено място], авалист по запис на заповед от 25 март 2008 г. по отношение на претендираната лихва за забава върху главницата за периода 21 януари 2011 г. – 29 януари 2013 г. К. съд в настоящия си състав приема, че следва да спре производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г., ОСГТК, тъй като тълкуването, което ще бъде дадено по т. 8 от него (по въпроса кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване) е от значение за настоящото производство. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение