Определение № 126 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4082/2013 г.

Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с ЧЛ.290 ГПК. С решение №43/10.02.2014 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е отменил въззивно решение №224/26.3.2013 г. по гр.д.№273/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., и е отхвърлил предявените от Н. И. Х. от [населено място], област Р., против ПК “З.”. [населено място], област Р., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. С молба, вх.№2243/06.3.2014 г. подадена от адв. П. Х. – процесуален представител на ищцата Н. И. Х. е поискано изменение на касационното решение в частта за разноските. Твърди се, че в производството пред първата инстанция е уважен иск на ищцата, като първоинстанционното решение в тази част не е обжалвано и решението в същата част е влязло в сила, а това не е отчетено от съда. Ответникът по молбата и касационен жалбоподател - ПК “З.”. [населено място], област Р., е депозирал отговор по смисъла на чл.248, ал.2 ГПК, с което признава, че извършените него разноски са в размер на 1260 лева, като е посочил, че частично присъдените му разноски пред първата инстанция са в размер на 186 лева. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от постановяване на горепосоченото определение. Разгледана по същество тя е основателна за разликата между 1260 лева и 1558 лева, или за сумата 298 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.248, ал.1, предложение второ ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,