Определение № 90 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Делото е образувано по частна жалба на М. Т. И., подадена срещу определение № 10 от 24.01.2020 г. по ч. гр. д. № 3540/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без уважение молбата на М. И. вх. № 8702/14.10.2019 г. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство във връзка с подадената от И. срещу постановеното по същото дело определение № 167/2.10.2019 г. частна жалба с вх. № 8701/14.10.2019 г., както и е върната частна жалба вх. № 8701/14.10.2019 г. За да остави молбата по чл. 95, ал. 1 ГПК без уважение, ВКС е посочил, че страната не е изпълнила в дадения й срок указанията му да представи декларация за имуществено състояние, доказателства за получавана пенсия и семейно положение. Отделно е изложил, че според чл. 24 ЗПП правна помощ не се предоставя, когато това „не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла“, като е приел, че в случая предоставянето на правна помощ не е оправдано (частната жалба, по която е постановено обжалваното определение, е приета за процесуално недопустима като просрочена). За да върне горепосочената частна жалба, ВКС е приел, че същата е нередовна, поради невнасяне на дължимата държавна такса по нея, като М. И. не е изпълнила дадените й указания за отстраняване на въпросната нередовност. В жалбата се излага, че на 21.10.2019 г. М. Т. И. представила изисканите от нея документи, но същите й били върнати обратно на 25.10.2019 г. Сред приложенията към жалбата се намират: частна жалба на М. Т. И. вх. № 9107/28.10.2019 г., подадена по пощата на 25.10.2019 г., операционна бележка от 21.10.2019 г., удостоверяваща внасяне по сметка на ВКС, гр. д. 3540/2019 г. на държавна такса в размер на 15 лв., експертно решение на ТЕЛК № 2595/10.06.2016 г., разпореждане на НОИ № 15192089415/1.07.2019 г. за преизчисляване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, удостоверение за семейно положение изх. № 399/21.10.2019 г., издадено от кмета на с. Калояново, удостоверение по декларирани данни изх. № 6603001489/21.10.2019 г., издадено от Калояново. С молба вх. № 2406/10.03.2020 г. е представена и епикриза № 7026/2019 г. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт; внесена е дължимата по жалбата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията на съда за такъв извод са следните: С определение № 167 от 2.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3540/2019 г. ВКС, състав на ІІ г. о. е оставил без разглеждане, като просрочена, частната жалба на М. Т. И. срещу определение № 236/16.09.2016 г. по гр. д. № 3129/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о. Това определение е обжалвано от И. в законоустановения срок с частна жалба вх. № 8701/15.10.2019 г., подадена по пощата на 14.10.2019 г. На същата дата във ВКС е входирана и молба на М. И. за предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 16.10.2019 г. ВКС е оставил без движение частната жалба, подадена срещу определение № 167 от 2.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3540/2019 г., с указания за представяне в 1-седмичен срок от съобщението на преписи от жалбата за другите страни и на документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., като е предупредил жалбоподателката, че при неизпълнение жалбата ще бъде върната. С друго разпореждане от 16.10.2019 г. ВКС е указал на М. И., във връзка с молбата по чл. 95, ал. 1 ГПК, да представи в 1-седмичен срок декларация за имущественото си състояние, доказателства за получавана пенсия и семейно положение. Двете разпореждания са съобщени лично на М. И. на 21.10.2019 г. От материалите по делото не се установява твърдението на М. И. в частната й жалба, че същата е изпълнила дадените й от съда указания в посочения 1-седмичен срок. Липсват данни, че същата е изпратила на ВКС изискуемите документи преди подаване на частната жалба, с която е сезиран настоящият състав на второ гражданско отделение на ВКС, и в частност – че са представлявали приложение към визираната по-горе частна жалба вх. № 9107/28.10.2019 г. (доколкото не са описани в нея). След като страната не е изпълнила указанията на съда да представи в указания срок документ за внесена държавна такса по частната жалба вх. № 8701/15.10.2019 г., както и документи по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, в съответствие с нормите на ГПК молбата за предоставяне на правна помощ е била оставена без уважение, а частната жалба – върната като нередовна. Допълнително, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС следва да отбележи, че споделя изводите в обжалваното пред него определение за наличието в случая на хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗПП. Става дума за поискана правна помощ във връзка с обжалване на съдебен акт за оставяне без разглеждане, като просрочена, на частна жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 ЗПП не се предоставя, когато предоставянето на същата не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Именно такъв е настоящият случай, тъй като за подаването на частна жалба не е необходимо процесуално представителство от адвокат, доколкото не е налице нормативно изискване за приподписването й, нито същата следва да се мотивира съобразно специални изисквания. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,