Определение № 1609 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 996/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу Определение № 26712/11.12.2024 г. на Административен съд София - град /АССГ/ постановено по адм. дело № 10920/2024 г., с което съдът е отказал предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по първоинстанционното дело. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли за отмяна и допускане на исканата правна помощ. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебна проверка намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да откаже предоставянето на правна помощ по делото, АССГ е приел, че за образуваното пред него съдебно производство не е предвидена задължителна адвокатска защита и предоставянето на помощта е по преценка на съда, предвид обстоятелствата по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Съдът е изложил съображения, че не са изпълнени изискванията на чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от ЗПП, тъй като характерът на производството и интересите на правосъдието не изискват задължителна адвокатска защита и с оглед предмета на спора, очертан от твърденията в молбата, ползата, която правната помощ би донесла на лицето, не е оправдана. Определението е правилно. За съдебно административните производства по АПК не е уредена задължителна адвокатска защита, поради което приложима е разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП - при изразено желание от страната за предоставяне на правна помощ. В тази хипотеза съдът извършва преценка по искането, като изследва останалите елементи от фактическия състав на основанието, а именно – дали страната не разполага със средства за заплащане на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 23, ал. 2 от закона правна помощ се предоставя на посочените лица, в това число и страни по административни дела, когато същите нямат средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието налагат това, като преценката е предоставена на съда. В настоящия случай, както правилно е приел съдът, не е налице третата кумулативна предпоставка от хипотезата на горецитираната разпоредба, а именно – интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП. При съобразяване с характера на съдебно административното производство като такова, за което по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита и интересите на правосъдието не налагат предоставянето на процесуален представител, правилно съдът е отхвърлил като неоснователно искането. Предметът на спора е ясно очертан, като същият не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуславя нуждата от адвокатска защита. Наведените в частната жалба доводи не водят до друг извод. По изложените съображения, касационният съд намира, че определението е правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК.