Определение № 242 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 518/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. С. против решение № І-31/17.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 380/2018 г. от състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че искът за определяне на режим на лични отношения между ищцата и нейните внуци е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че доказателство за липсата на застрашаващо интересите на децата поведение от тяхната баба е и обстоятелството, че тя отглежда малолетно дете, което е дете от първия брак на починалия й син и е настанен в семейството й по реда на чл.25 от ЗЗД с Решение № 60/20.04.2017г. по гр.д.№ 355/2017г. по описа на РС-Карнобат. При установената фактическа обстановка, както и предвид липсата на конкретно и ясно посочени и доказани по делото от майката на децата обстоятелства, които я мотивират да препятства срещите на децата с тяхната баба по бащина линия, съдът е приел категоричния извод за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, като е препратил към мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК. Посочено е, че във въззивната жалба не се излагат оплаквания досежно определения от районният режим на лични отношения и срещи, но въззивния съд, с оглед служебно въведеното начало при охрана интересите на децата е посочил, че възприетия в решението на първоинстанционния съд режим е съобразен с възрастта на децата, както и с училищната им заетост и нужди от отдих и почивка. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси относно предявения иск от страна на ищеца, по отношение на който искът е отхвърлен, като на това основание следва да се приеме, че за касатора липсва правен интерес от обжалване в тази част на въззивното решение, поради което и поставените правни въпроси в тази насока са неотносими към производството по чл.288 ГПК. Поставения правен въпрос, касаещ доходите на ищците е неотносим към производството, доколкото е безспорно, че доходите на бабата на децата не е от категорията факти, водещи до основателност или не на претенцията за определяне на режим на лични отношения с внуците й. Други относими правни въпроси относно допустимостта на касационното обжалване не се сочат, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съставът на ВКС