Определение № 7003 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. В. Л. от [населено място], общ. Панагюрище, срещу определение №2235/20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 538/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 159, т. 4 вр. с чл. 184 АПК, е оставено без разглеждане искането му за спиране на допуснатото по реда на чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на Решение №218, взето по Протокол №30 от 14.05.2025 г. на Общински съвет Панагюрище. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Претендира се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет – Панагюрище, чрез процесуален представител адв. Г. А. Манев, с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд Пазарджик на основание чл. 159, т. 4 вр. с чл. 184 АПК, е оставил без разглеждане искането на Б. В. Л. за спиране на допуснатото по реда на чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на Решение №218, взето по Протокол №30 от 14.05.2025 г. на Общински съвет Панагюрище. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението на ОбС - Панагюрище представлява общ административен акт и съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 2 АПК съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 АПК. В искdнето за спиране не са изложени доводи за наличието на пряк и непосредствен правен интерес от спиране на допуснатото по реда на чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на оспореното решение на ОбС - Панагюрище. Не са представени доказателства, а липсват и твърдения, че с допускане предварително изпълнение на решението за приемане на бюджета на Община Панагюрище, на Б. Л. ще му бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди. Съдът е изложил съображения, че разпореждането за предварително изпълнение на решението е мотивирано със защитата на важен обществен интерес, свързан със своевременното извършване на законоустановените дейности на Община Панагюрище. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав, счита че не са налице сочените от частния жалбоподател пороци на съдебния акт, съставляващи основания за отмяната му. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в направеното искане за спиране не са изложени твърдения и представени доказателства за наличие на пряк и непосредствен правен интерес. Изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Следва да се посочи, че за разлика от областния управител, който по аргумент от чл. 45, ал. 4 ЗМСМА е винаги активно процесуално легитимиран да оспорва пред съответния административен съд решенията на общинския съвет без да обосновава наличието на правен интерес, физическите и юридическите лица имат правото да оспорят приетите от общинския съвет решения само и единствено, когато по отношение на тях са налице предпоставките по чл. 147 АПК. Съгласно тази разпоредба право да оспорят административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. Това предполага да е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалването, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административния акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права. Никоя от тези предпоставки не е налице в разглеждания случай, като извод за наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес за оспорващия не може да се обоснове и с наведените в жалбата до първоинстанционния съд, както и изложените в частната жалба хипотетични доводи за наличие на реална опасност от настъпване на значителни и тредно попрравими вреди. Правният интерес предполага, отмяната на обжалвания акт сама по себе си да може да породи правни последици за жалбоподателя, тоест, че жалбата може по този начин, чрез резултата си, да донесе полза на страната, която я е подала. В случая, такъв интерес не е налице за частния жалбоподател. Изложените доводи в частната жалба не установяват обстоятелства, които да обосноват извод за наличие на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на административен акт. По изложените съображения при постановяване на обжалваното определение не са допуснати посочените в частната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение,