Решение № 38 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6585/2014 г.

Решение № 38 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6585/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на А. П. С. от [населено място], К. М. К. от [населено място] и Н. Д. Н. от [населено място], всички чрез пълномощника им адв. В. К. от АК - Р., против въззивното решение от 7.05.2014 г. по гр. д. № 77/2014 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 18.11.2013 г. по гр. д. № 785/2012 г. на Разградския районен съд. С него е допусната делба на описаните поземлени имоти в землището на [населено място] между страните по делото при посочените квоти, като от делбата са изключени Ц. В. Г. и С. В. Г. поради заявени откази от наследство. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поддържат становище за неправилно определяне на квотите от наследството на общия наследодател и необоснованост на извода, че съделителят С. Г. се е отказал от наследството на своя баща, поради което неправилно е изключен от делбата. Неучастието на съделител в делбата обосновава извод за нейната нищожност, а съдът не се е съобразил и с направения във въззивното производство отказ на останалите съделители да приемат дела, от който са заявени отказите на наследниците в коляното на една от наследниците на общия наследодател. Ответниците по касационната жалба не са взели становище по жалбата. С определение № 472 от 29.12.2014 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по релевантния за спора въпрос относно увеличението на дяловете по колена на наследниците с дела от едно от тях, при наличие на отказ от наследство в него, както и за възможността в съдебното производство да се заяви отказ от това увеличение от страна на съделителите. Прието е, че е налице противоречие в произнасянето по този въпрос с представеното решение № 310 от 29.05.95 г. по гр. д. № 127/95 г. I г. о. на ВС, в което се приема, че е допустим и устно направен отказ от наследство в хипотезата на чл. 51 ЗН. Поставеният от касаторите въпрос за приложението на чл. 75, ал. 2 ЗН с оглед изключването от делбата на съделителя С. Г. също е приет за релевантен за спора, доколкото предполага изясняване на съдържанието на понятието участие/неучастие в делбата на сънаследник с оглед прилагане на предвидената в тази разпоредба последица - нищожност на делбата при извършването й без участието на някой от сънаследниците. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба на останалите в наследство от общия на страните наследодател П. С. Т., починал на 31.07.1980 г., възстановени по ЗСПЗЗ земеделски земи в землището на [населено място], въззивният съд приел, че делът от коляното на починалата през 1994 г. негова дъщеря Ц. Г. следва да уголеми дяловете на останалите наследници по колена, на основание чл. 53 ЗН, поради направените от съделителите Ц. и С. Г. откази от наследството на техния баща В. Г., син на Ц. Г., починал след нея през 2012 г. Както е предвидено в закона, делът на отказалия се от наследството /какъвто е делът от коляното на Ц. Г./ когато има други наследници, уголемява дела на последните, поради което и доводът, че съдът неправилно е уголемил дяловете на останалите наследници на общия наследодател с този от коляното на Ц. Г. е неоснователен. В чл. 11 ЗН е предвидено, че само когато няма такива наследници или всички наследници са се отказали от наследството или са загубили правото да го приемат, наследството преминава в полза на държавата, каквато не е настоящата хипотеза. При наследяването по трансмисия правото за приемане или отказ от наследство може да бъде упражнено от наследниците на общо основание и в срока по чл. 51 ЗН. Настоящият съдебен състав споделя становището в представената съдебна практика /решение № 310 по гр. д. № 127/95 г. I г. о. на ВС/ за допустимостта на отказ от наследство чрез изрично заявление на наследник в хода на делбеното производство в хипотезата на чл. 51 ЗН. Този въпрос в случая обаче е неотносим за изхода на спора поради следните съображения: Делът от наследството на общия наследодател на починалата след него негова дъщеря Ц. Г. се наследява от сина й В. В., починал след нея на 23.02.2012 г., който е оставил наследници по закон - низходящи Ц. и С. Г. От данните по делото се установява, че само Ц. Г. се е отказала от наследството на нейния баща с вписан под № 10/13.06.2012 г. в особената книга на съда отказ, а С. Г. е приел наследството по опис, вписан под № 12/17.07.2012 г. /удостоверение от РС - Разград, л. 95 от първоинстанционното производство/. Поради това и неговият дял от наследството се е увеличил с този на отказалата са негова сестра, съгласно чл. 53 ЗН, а не дяловете на наследниците извън това коляно. При тези факти участието на съделителя С. Г. в делбата е обусловено от притежавания от него дял в размер на 1/6 ид. ч. от наследството на общия наследодател /на лично основание 1/12 ид. ч. и толкова, получен от сестра му/. В този смисъл участието на всички сънаследници в делбата следва да се разбира в смисъл на участие в признаването на правата им в съсобствеността, за да не настъпи предвидената в чл. 75, ал. 2 ЗН правна последица - нищожност на делбата. В настоящият случай този съделител е участвал в съдебното производство, но е изключен от делбата поради необоснования извод на съда за направен отказ от наследството на баща му, поради което и въззивното решение е неправилно в частта му относно определените квоти и съделителите, между които е допусната делбата. Последното се отнася и до участието като съделител на С. П. К., която няма такова качество с оглед наследяване на дела на С. М. от наследството на общия наследодател от наследниците й по закон - К. К. /син/ и С. и П. М., като низходящи на починалия преди нея неин син П. К. Съпругата на последния С. К. в случая не наследява по заместване, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН. Като е допуснал участието й в делбата, въззивният съд е нарушил материалния закон, поради което решението следва да се отмени и в тази му част. Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия след отмяната на въззивното решение следва да се постанови друго, с което се допусне делбата на спорните имоти при дялове и съделители, съобразно изложените съображения. Всяко едно от шестте колена наследници на общия наследодател притежава общо по 1/6 ид. ч. от наследството, като във всяко едно от тях този дял се разпределя между наследниците по закон, съгласно чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1ЗН. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение