Определение № 2715 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1437/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. М. против определение № 2615 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело № 753/2023 г. по описа на Административен съд – София град. Излага доводи за неправилност на определението с твърдения, че преди да прецени редовността на предявената жалба и основателността на искането по чл.63 ГПК, съдът е следвало да събере доказателства и да се произнесе по претенцията за предоставяне на правна помощ. Иска отмяна на оспореното определение. Ответникът – главният архитект на район „Студентски“, Столична община, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: От данните по делото е видно, че с определение № 1819/28.02.2023 г. по адм. дело № 753/2023 г., Административен съд – София град, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Г. И. М. срещу заповед № РСТ23-РА50-5/05.01.2023 г. на главния архитект на район „Студентски“, Столична община и е прекратил производството по делото. Постановеното определение е било оспорено от жалбоподателя с частна жалба вх. № 9802/10.03.2023 г. до ВАС, като с отделна молба е направено искане за предоставяне на правна помощ, във връзка с което Г. И. М. е приложил декларация от 22.03.2023г. за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. С определение от 27.03.2023 г., оставено в сила с определение № 11295/20.11.2023 г. на ВАС по адм. дело № 10239/2023г., АССГ е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, а частната жалба срещу прекратителното определение е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности на същата – за приподписване от адвокат или представяне на удостоверение за юридическа правоспособност от жалбоподателя, и за прилагане на доказателства за внасяне на държавна такса. Подадена е молба от М. за освобождаване на заплащане на дължимата такса, която е отхвърлена с определение на съда № 4635/01.06.2023 г., оставено в сила с определение № 8671/20.09.2023 г. на ВАС по адм. дело № 8266/2023г. Следват разпореждания от 02.10.2023 г. и 24.11.2023г., с които административният съд е оставил без движение частната жалба срещу прекратителното определение със същите указания до жалбоподателя, който с молба от 05.12.2023 г., прави повторно искане за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на такса. Последната е оставена без уважение с определение № 11087/14.12.2023 г. на АССГ, оставено в сила с определение № 854/24.01.2024г. на ВАС по адм. дело № 487/2024г., след което е издадено ново разпореждане от 02.02.2024 г. на АССГ за оставяне без движение на частната жалба срещу прекратителното определение, отново с указания до жалбоподателя – за приподписването й от адвокат или за представяне на удостоверение за юридическа правоспособност от жалбоподателя, за представяне на преписи от жалбата, както и на доказателства за внасяне на държавна такса, като му е предоставен 7-дневен срок. След получаване на разпореждането, Г. М. подава молба от 05.03.2024г. за предоставяне на правна помощ за приподписване на жалбата и за освобождаване от заплащане на такса, като иска от съда да продължи предоставения едноседмичен срок за изпълнение на указанията в разпореждането от 02.02.2024 г. Именно във връзка с молбата на жалбоподателя от 05.03.2024г. е постановено оспореното определение № 2615 от 11.03.2024 г., с което административният съд е оставил без уважение молбата за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите на частната жалба с вх. № 9802/10.03.2023 г. срещу определение № 1819/28.02.2023 г. и е върната частната жалба на подателя й на осн. чл.213а, ал.1 АПК. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че жалбоподателят не е посочил и доказал уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на предявената частна жалба, с оглед на което последният е изтекъл безрезултатно, т.е. оспорващият не е отстранил нередовностите на частната жалба в предоставения срок и същата следва да бъде върната на основание чл.213а, ал.1 вр. с чл.231 АПК. Оспореното определение е правилно. Обоснован от доказателствата по делото е изводът на административния съд за наличие на предпоставките по чл. 213а, ал. 1 във връзка с чл. 231 от АПК, за връщане на частна жалба с вх. № 9802/10.03.2023 г. срещу определение № 1819/28.02.2023 г., с оглед на което обжалваното определение е законосъобразно. В случая, правилността на упражненото от първостепенния съд правомощие за връщане на частната жалба е обусловено от преценката по преюдициалния въпрос относно основателността на искането по чл.63 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на същата жалба. Според трайно установената съдебна практика, определението на съда по това искане не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, като страната може да се защити чрез обжалване на съдебния акт, чрез който се прилагат последиците от неотстраняване на нередовността на частната жалба, т. е. чрез обжалване на определението за връщането й. В случая, осъществявайки контрол за правилността на съдебния акт за връщане на частната жалба, касационната инстанция установява законосъобразност на изводите на административния съд за неоснователност на искането на жалбоподателя за продължаване на предоставения 7-дневен срок за отстраняване нередовностите на подадената частна жалба. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В процесния случай, с молбата от 05.03.2024 г., жалбоподателят обосновава искането си за продължаване на срока с доводи за невъзможността да си осигури адвокатска помощ за приподписване на частната жалба, както и за заплащане на дължимата държавна такса в определения 7-дневен срок, във връзка с което предявява претенция за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от внасяне на такса. Горните доводи, а и мотивираната с тях претенция, не установяват уважителна причина по см. на чл.63, ал.1 ГПК, както правилно е приел административният съд, поради което искането на жалбоподателя за продължаване на определения 7-дневен срок за отстраняване нередовностите на частната жалба, е неоснователно. От изложеното следва, че поради отсъствието на основанията по чл.63, ал.1 ГПК, оспорващият е бил задължен да отстрани нередовностите на предявената частна жалба в срока, предоставен от съда. При безспорните доказателства, че жалбоподателят не е предприел дължимите за това процесуални действия, правилно административният съд е приел, че са осъществени предпоставките по чл. 213а, ал. 1 във връзка с чл. 231 от АПК и е постановил връщане на частната жалба. Оспореното определение е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователни са наведените от касатора оплаквания, че АССГ е допуснал процесуални нарушения отхвърляйки молбата по чл.63 ГПК, без да събере доказателства и да се произнесе по искането му за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от внасяне на такса. Видно от доказателствата по делото, по идентични искания на жалбоподателя е налице произнасяне с цитираните по-горе определения на административния съд и на ВАС като касационна инстанция, с които е отречено правото му да получи правна помощ и да бъде освободен от държавна такса. В подаденото поредно искане от 05.03.2024 г. не са наведени нови съображения и не се твърди наличие на нови обстоятелства, поради което АССГ не е следвало да събира доказателства. Поведението на жалбоподателя съставлява злоупотреба с право, с оглед на което за съда не е възникнало задължението да изисква прилагането на нова декларация за семейно и имуществено състояние, противно на наведените в жалбата доводи. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,