Определение № 60277 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2021 г.

Съдът е сезиран с молба от 23.09.21г., подадена от Р. С., с която се иска отмяна на същото съдебно решение (предмет на отмяна по делото), по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на ново, различно и непредявено основание. Направени са следните искания: да се разгледа новата молба за отмяна в настоящото производство; да се съберат доказателства от СГС и СО и да се приемат във връзка с доказване на новопредявеното основание за отмяна. Възразява се срещу определение №131/23.04.21г., постановено по настоящото дело, затова че в нарушение на чл. 6 ГПК съдът е променил предмета на отмяна- вместо решението на СРС, както е поискал молителят, ВКС недопустимо е счел, че се иска отмяна на въззивното решение на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното решение. Освен това съдът е сезиран и с две молби от 30.09.2021г. и с молба от 01.10.2021г. за поправка на протокола от открито заседание на 23.09.2021г., тъй като неправилно било записано искането му за събиране на доказателствата, посочени в новата молба за отмяна, депозирана на 23.09.21г.. Относно новопостъпилата молба за отмяна от 23.09.2021г., настоящият състав на ВКС счита, че е недопустимо разглеждането и в настоящото производство. Производството по отмяна е уредено като особено извънинстанционно и се прилага по изключение в изрично уредени хипотези. Заради особения характер на производството, общите правила на ГПК се прилагат само когато това е предвидено изрично. Последващо обективно съединяване на молба за отмяна не е уредено в закона и затова молбата за съвместно разглеждане е недопустима. Освен принципа за бързина и процесуална икономия, който е в основата на възможността за последващо обективно съединяване, основни начала в процеса са и принципът на законност и принципът на равнопоставеност на страните, а последните два принципа имат превес при правоприлагането. Според закона, молбата за отмяна се администрира от първоинстанционния съд, който събира държавна такса и връчва препис на другата страна, а след това делото минава през фаза по допускане във ВКС, и едва след това делото се насрочва в открито заседание, в което молбата за отмяна се разглежда по същество. Тази формална процедура гарантира правото на участие и на другата насрещна страна. Това е втората причина за недопустимост на съвместното разглеждане на новата молба за отмяна. Поради изложеното, ВКС намира, че искането за съвместно разглеждане на молбата за отмяна от 23.09.21г. е недопустимо, като същата молба за отмяна следва да се изпрати на първоинстанционния съд за администриране. Относно молбата за поправка на протокол от съдебно заседание, проведено на 23.09.21г., ВКС счита, че следва да се даде възможност на молителя Р. С. да обоснове правен интерес (заради забраната за злоупотреба с право), предвид настоящото определение, с което не е допуснато съвместно разглеждане на новата молба за отмяна, и искането му за поправка на протокола е във връзка с неправилно записване на доказателствените му искания, направени във връзка с новата молба за отмяна. Относно възражението на молителя Р. С., че иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение, а не на въззивното решение на СГС, настоящият състав на ВКС счита, че следва да се даде възможност на молителя да направи изричен отказ или оттегляне на молбата за отмяна на въззивното решение на СГС, доколкото при постановяването на определение №131/23.04.21г., настоящият състав на ВКС се е ръководил от задължителните постановки на т.13 от т.р. №7/17г. на ОСГТК, но съгласно чл.6 ГПК съдът дава защита доколкото и докогато е поискана, а молителят възразява срещу отмяната на въззивното решение. Следва да се укаже на молителя, че може да поиска предоставяне на безплатна правна помощ, в случай, че не разполага с парични средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв. Воден от горното, ВКС