Определение № 6 от 17.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5309/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК. Съдът е сезиран с молба от Н. Г. Н. с вх.№ 4182/ 02.12.2016г. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 115/ 13.05.2016г. на Районен съд [населено място] по гр.д. 285/2016г. и решение № 226 от 11.11.2016г., постановено от Габровски окръжен съд. Излага фактически твърдения, че решението на Габровски окръжен съд е недопустимо и неправилно, тъй като е постановено по чл. 57, ал.2 от ЗЗД, при положение, че решението на Севлиевски районен съд е по чл. 59 от ЗЗД, искът бил за установяване на вещни права и неправилно в решението на въззивната инстанция е посочено, че не подлежи на обжалване, съдът не бил обсъдил възражението му, че е направил разходи за добития дървен материал, заключението на вещото лице било невярно, неправилно бил определен делът в съсобствеността на ищцата, решението било с неясни и грешни фактически изводи. Подържа основание за отмяна по чл. 303, т.2 и т.5 ГПК. С молба вх.№ 4505/ 23.12.2016г. по описа на Севлиевски районен съд, молителят Н. Н. е поискал спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Срещу молбата за отмяна е подаден отговор от М. Ц. С.. Направено е възражение, че оплакванията в молбата за отмяна касаят съществото на спора. Иска молбата да бъде оставена без разглеждане. При проверка на допустимостта на производството, ВКС, състав на ІІІ г.о. намира следното: С решение № 115/ 13.06.2016г., Севлиевски районен съд по иск за неоснователно обогатяване, предявен от М. С. срещу Н. Н. е приел, че ответникът Н. Н. е продал дървесината от съсобствени с ищцата М. С. гори и по този начин се е обогатил неоснователно и го е осъдил да плати сумата 1946лв., равняваща се на дела от съсобствеността на ищцата. Въззивният съд по жалба на Н. Н. е потвърдил решението на първоинстанционния съд като е приел, че искът е с правна квалификация чл. 57, ал.2 от ЗЗД. Молителят Н. Н. е получавал всички съобщения по делото лично и е участвал на всички заседания пред двете инстанции. Молбата по чл. 303 от ГПК освен посочване на конкретното основание за отмяна, което се иска, трябва да съдържа и точно и мотивирано изложение на фактически твърдения, попадащи в хипотезата на подържаното основание, съгласно чл. 306, ал.1 от ГПК. Твърдението за факти, попадащи в хипотезата на чл. 303, т.1 до т.7 от ГПК е условие за редовност на молбата, а не за основателност. При посочено основание по чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК, молителят следва да е направил твърдения за това, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван, или не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. А при посочено основание по чл. 303 т.2 от ГПК, молителят следва да е направил твърдения за влязло в сила решение или присъда на съд, с които са установени неистинност на документ или на заключение на вещо лице. Не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до разглеждане на подадената молба. Молителят не е направил твърдения за процесуални нарушения, с които е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван, или не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, както и твърдения за влязло в сила решение или присъда на съд, с които са установени неистинност на документ или на заключение на вещо лице. Твърденията му са за недопустимост на решението- произнасяне по непредявен иск, необоснованост- грешка във фактическите изводи и неправилност- грешна квалификация на фактите по делото и на субективното право, предмет на делото, които твърдения са неотносими в производството по отмяна. Предвид изложеното, с оглед липсата на надлежни твърдения за наличие на основания по чл. 303, ал.1, т.2 и т.5 от ГПК, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане. При този изход на делото, молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение е неоснователна. Воден от горното, ВКС