Определение № 4618 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2766/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба от Министeрство на вътрешните работи, чрез процесуалния представител Стоев, срещу определение от 16.01.2024 г. постановено по адм. дело № 11958/2022 г. по описа на Върховен административен съд, състав на трето отделение, с което е спряно производството по делото до постановяване на съвместно Тълкувателно постановление по Тълкувателно дело № 1/2023 г. от Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Иска отмяната му, и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, в частта относно иска за имуществени вреди. В срока по чл.232 от АПК насрещната страна „Финикал“ ООД – с. Оризари чрез процесуалния представител адв. Проданова в писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав счита, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял делото, образувано по касационна и частна жалба на „Финикал“ ООД срещу Решение № 1674 от 06.10.2022 г., постановено по адм. дело № 2454/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане исковата молба на „Финикал“ ООД, за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, съставляващи размера на претърпените от дружеството неимуществени вреди, свързани със създадените у дружеството несигурност и притеснения, недоверие в органите на МВР и тяхната дейност, накърнено чувство за справедливост, усещане за безпомощност, вследствие на бездействието на техните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност и е прекратено производството по делото в тази част. Със същото решение съдът е отхвърлил искането на „Финикал“ ООД за установяване на незаконосъобразни бездействия на Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Национална полиция“ и ОД на МВР – Сливен, по сигнали от 14.01.2020 -15.09.2020 г., както и предявените искове от „Финикал“ ООД като неоснователни и недоказани за присъждане на обезщетение в размер на 790 168.32 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, представляващи размера на претърпените имуществени вреди, съизмеряващи се със стойността на непроизведеното и непродадено количество електрическа енергия през периода 20.05.2020 г. – 06.09.2020 г., вследствие на бездействието на органите и длъжностите лица на МВР, Главна дирекция „Национална полиция“ – София и ОД на МВР - Сливен при или по повод изпълнение на административна дейност. Осъдил е и дружеството да заплати разноски на Министерство на вътрешните работи, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Сливен и Главна дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи. За да спре производството по адм. дело адм. дело № 11958/2022 г. решаващият състав на Върховен административен съд е съобразил, че т.д. № 1/2023 г. от Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд се явява преюдициално по отношение на адм. дело № 11958/2022 г. предвид обстоятелството, че една от претенциите на дружеството „Финикал“ ООД е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Определението е правилно. Спирането на съдебното производство може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона основания. Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим в съдебно административното производство на основание чл. 144 АПК, е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Безспорно образуваното пред Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на спора относно следните въпроси: 1.„Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица ?“ 2. „Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното / чл.4, ал.3 КРБ/ или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство / чл.5, ал.4 КРБ/, произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори и кои са критериите за определяне на обезщетението?" Дружество „Финикал“ ООД в исковата молба претендира присъждане на неимуществени вреди, поради което разрешаването на въпроса по допустимостта на този иск е преюдициален въпрос в хипотезите на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК и ще бъде решен окончателно с тълкувателно постановление по общото на ВКС и ВАС Тълкувателно дело № 1/2023 г. Производството по тълкувателно дело обуславя разрешаването на конкретни правни спорове във всички случаи, в които съдилищата прилагат тълкуваната правна норма. Когато с тълкувателното решение/постановление се дава отговор на правен въпрос, от който зависи приключване на висящото дело пред първата инстанция с допустим и правилен съдебен акт, обусловеното дело следва да се спре, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Законът в този случай не определя какво трябва да бъде обуславящото дело, не изисква то да е по индивидуален правен спор. Сходна хипотеза на обусловеност съществува и от решенията на Конституционния съд на Република България, в който случай е предвидено спиране на гражданските и търговски дела на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Подобен случай е и отправянето на запитване до Съда на Европейските общности за преюдициално заключение, което съгласно чл. 631 ГПК е друго основание за спиране на висящото дело, по което е направено. Именно отчитайки спецификата на преюдициалното дело, което е и тълкувателно, образувано по чл. 128 ЗСВ, е налице основание за спиране в чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК - в изрично предвидените случаи в закона. В хипотезата на чл. 292 ГПК е предвидено изрично спиране на делото от ВКС във фазата на касационното обжалване, а нормата на чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с т. 4 ГПК е основанието за спиране на делото от първата инстанция, когато разрешаването на въпроса за допустимостта на производството пред съответния съд при висящо за това тълкувателно дело във всички случаи има преюдициално значение за правилното решаване на делото. В допълнение oбразуваното производство не подлежи на разделяне, тъй като не са налице предпоставките на чл. 210, ал. 2 ГПК. В случая всички искове на дружеството подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Съвместното им разглеждане не е значително затруднено. В тази връзка искането за разделяне на производството по делото и продължаване на производството по иска, с който са претендирани имуществени вреди е неоносвателно. В чл. 210, ал. 2, предложение второ ГПК изрично е записано, че не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Въз основа на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,