Определение № 642 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 609/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на С. П. Л. в качеството му на служебен представител на ППЗК”Р” (л) срещу О. № 1* от 27.05.2009 год. по гр.д. № 1701/2008 год. на Пловдивския окръжен съд. С това определение ПОС е изменил решението си по същото дело в частта за разноските, като е присъдил възнаграждение в размер на 100 лв. за служебния представител от бюджета на съда, осъждайки ППЗК”Р” (л) да ги възстанови в полза на Държавата по сметка на ВСС. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Д. на адв. Л са свързани с размера на присъденото възнаграждение, което не съответства на предвиденото в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за установено следното: Частната жалба е основателна. В производството по обективно съединените искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на С. С. срещу ППК”Р” - в ликвидация, ответникът е бил представляван пред Пловдивския районен съд и Пловдивския окръжен съд от назначен по реда на чл.16 ал.6 ГПК (отм.) особен представител – адв. Л. С. приключване на съдебното производство, на 21.05.2009 год. адв. Л е поискал от Пловдивския окръжен съд да му бъде присъдено възнаграждение, поради отказа на Националното бюро за правна помощ да стори това. Отказът на НБПП е обусловен от разбирането, че случаят е извън приложното поле на ЗПП. С обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е присъдил възнаграждение в размер на 100 лв. без да изложи мотиви относно размера. Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана при действието на ГПК-2007 год. т.е. извън приложното поле на § 2 ал.14 ПЗР на ГПК и производството е по реда на чл.248 ГПК. Тъй като се касае за определяне на възнаграждение на назначен от съда особен представител, хипотезата на чл.80 ГПК е неприложима. Доколкото назначеният особен представител е адвокат, възнаграждението му ще следва да бъде определено съобразно Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения. Такова не е определено при назначаването на адв. Л, т.е. релевантен е размер съобразен с актуалната към момента на депозирането на молбата по чл.248 ГПК редакция на Наредбата и възнаграждението следва да бъде в размер общо на 450 лв., съобразно цената на двата обективно съединени иска, възлизаща на 5170 лв. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.