Определение № 297 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2693/2018 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Касаторът [фирма] иска от Върховния касационен съд да спре изпълнението на обжалваното въззивно решение № 127/ 27.06.2018 г. по гр. д. № 145/ 2018 г. на Окръжен съд – Шумен в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на основание чл. 66, ал. 2 КТ касаторът е осъден да заплати на Г. Н. Р. сумата 37 380 лв. – обезщетението по допълнително споразумение № 229/ 29.09.2016 г., ведно със законните лихви от 13.10.2017 г. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата допустима. Тя има за предмет осъдителната част от въззивното решение. Законът му признава право на предварително изпълнение (чл. 404, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК), но изключва суспензивното действие на касационната жалба (чл. 282, ал. 1 ГПК). Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице е надлежна процесуална легитимация. Искането за спиране прави осъденият ответник. Молбата е основателна. Касаторът е представил платежно нареждане за извършено в полза на ищеца обезпечение. Внесената парична гаранция за сумата 40 147.49 лв. е в размер, по-голям от необходимия (за сумата 37 380 лв. – т. 1 от ТР № 6/ 23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/ 2014 г. ОСГТК на ВКС). Приложената справка удостоверява, че сумата е постъпила по сметката на Върховен касационен съд. Фактическият състав на извършеното плащане по банков ред е завършен (чл. 75, ал. 3 ЗЗД). При тези мотиви, съдът