Определение № 130 от 30.03.2023 г. на ВКС по н. д. № 213/2023 г.

Производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 от НПК по повод определение № 49 от 9.03.2023 г. на съдия от Районен съд Несебър по НОХД № 594/2022 г. по описа на същия съд, IV-ти наказателен с-в, с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че в случая е налице процесуалното основание по чл. 43, т. 1 от НПК, обуславящо промяна на местната подсъдност по делото и същото следва да се изпрати на Софийски районен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Първоначално производството е било образувано в РС Несебър по внесен обвинителен акт, след отстраняване на очевидна техническа грешка, от Районна прокуратура Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу К. Б. Т. за престъпление по чл. 159г, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл. първо и т. 6, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и срещу З. З. М. за престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл. първо и т. 6, вр. ал. 1 от НК. С протоколно определение № 59 от 26.01.2023 г. по НОХД № 594/2022 г. е постановено да бъде образувано отделно наказателно дело от общ характер, което да бъде разгледано от друг съдия-докладчик по представено споразумение за решаване на делото в съдебно производство, сключено между прокурор от РП Бургас и подсъдимия З. М. и неговия защитник. Производството по делото срещу другия подсъдим К. Т. продължило по общия ред. С определение № 49 от 9.02.2023 г., по НОХД № 594/2022 г. по описа на РС Несебър, съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като след постъпила изрична молба от защитника на подсъдимия Т. в този смисъл, се установило, че от приложения към обвинителния акт списък съгласно чл. 246, ал. 4 от НПК подсъдимият, по отношение на когото наказателното производство е продължило по общия ред и единадесет от общо двадесет и двама свидетели са с адреси за призоваване на територията на градовете София, Перник и Банско. С определението е постановено прекратяване на съдебното производство и на основание чл. 43, т. 1 от НПК делото е изпратено на ВКС за промяна на местната подсъдност. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК поставя изискването много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В конкретния случай, от делото е видно, че подсъдимият и половината от свидетелите живеят в гр. София и териториално близки до него градове – Перник и Банско. При тези данни е оправдано отклонението от правилата за подсъдността с оглед спестяване на сили и средства във връзка с явяването пред съда и нормалното протичане на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение