Определение № 356 от 30.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г.

Производство по чл. 83, ал. 2 ГПК. С молба, вх. № 7935/18.09.2019 г. по регистъра на Върховен касационен съд, адв. Н. А. – пълномощник на жалбоподателя Н. Т. С. е поискал освобождаване на последния от задължението за заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в производство по чл. 290 ГПК, възлизаща на 856. 64 лв., поради липса на достатъчно средства за това. Към молбата са приложени декларация от касатора за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, справка от Териториална дирекция – П. на Национална агенция за приходите от 11.09.2019 г. относно действащи и регистрирани трудови договори на Н. Т. С. с ЕГН [ЕГН] за периода 01.01.2019 г. до 11.09.2019 г., както и удостоверение от същия приходен орган от 11.09.2019 г. за липса на подадена декларация от лицето за регистрация като самоосигуряващо лице, нито за подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 г. и отсъствие на деклариран доход към 11.09.2019 г. Настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, пред който искането е направено и при образувано вече дело (вж. постановките по т. 12 от ТР № 6/6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), като съобрази данните по приложената декларация и писмените документи, които удостоверяват релевантни обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК относно трудовата заетост и доходите на касационния жалбоподател, намира молбата за освобождаване от държавна такса в производството по чл. 290 ГПК за основателна. От декларацията на касатора се установява, че макар и в трудоспособна възраст и в здравословно състояние, което отговаря на календарната му възраст (50 годишен мъж) – доколкото не декларира изрично обстоятелства относно влошен здравен статус - същият не разполага със законен източник на средства – по трудово или гражданско правоотношение, от наем, рента и пр.; безработен е; притежава ид. част от недвижим имот, не и собствено жилище, а живее при родителите си; разведен е; няма открити парични влогове в търговски банки и притежава едно МПС, което е спряно от движение, тъй като не е използвано повече от 10 години, поради техническа неизправност. Така посоченото имуществено състояние на жалбоподателя съответства на данните, удостоверени от приходния орган за отсъствието на доходи от трудова или дейност като самоосигуряващо се лице за предходната 2018 г. и за времето от м. януари до 11 септември на настоящата 2019 г. Това налага извод за затруднено материално положение на касатора С. и невъзможност да посрещне разход в размер на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната му жалба, възлизаща на 856. 64 лв. Ето защо, при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК същият ще следва да бъде освободен от заплащането й и делото ще следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата в производство по чл. 290 ГПК. В действителност, по въззивната жалба на настоящия жалбоподател администриращият съд в лицето на първоинстанционния (окръжен) съд го е освободил от внасяне на дължимата по тази жалба държавна такса. Това е сторено с определението от 02.08.2018 г. и така приетото разрешение за материално затруднение на страната, което препятства упражняване на предоставените й процесуални права по делото е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата – вж. мотивите към т. 12 от цитирания по – горе тълкувателен акт. С касационната жалба обаче страната – чрез процесуалния й представител по собствен почин (без да е указана такава нередовност на жалбата) е внесла д. такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лв. Този факт е мотивирал настоящият състав на ВКС да приеме, че има промяна в релевантните обстоятелства – т. е. че страната вече разполага (6 месеца по - късно) с достатъчно средства към датата на депозиране на касационната й жалба, за да внесе освен държавната такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване, така (1 година по-късно) и таксата за разглеждане на касационната жалба. Установените по делото данни за материалното състояние на касатора понастоящем обаче сочат противното и се налага освобождаването му от д. такса за производството по чл. 290 ГПК в изложения по - горе смисъл. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,