Решение № 4235 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14701/2014 г.

Решение № 4235 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14701/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Катя Владова Петкова в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Евъргрийн - Катя Петкова", гр. София, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Тамара Николова Николова от същия град срещу решение № 4818 от 11.07.2014 г. по адм. дело № 4008/2014 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Албена Стоилова Петкова (дъщеря на Катя Владова Петкова) е представила в ТП на НОИ заповед № 1 от 02.05.2011 г., с която едноличният търговец - работодател прекратява трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (при намаляване на обема на работата) и трудова книжка, в която е бил отразен трудов и осигурителен стаж за времето от 21.01.2008 г. до 02.05.2011 г.

2. С разпореждане № 212-00-4516-1 от 16.06.2011 г. на Албена е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 7,20 лв. дневно за времето от 02.05.2011 г. до 01.11.2011 г.

3. С последващи разпореждания е спряно изплащането на отпуснатото обезщетение, но впоследствие е възобновено за периода 02.06.2011 г. - 01.12.2011 г. с мотиви: обезщетение за оставане без работа по реда на чл. 222, ал. 1 КТ.

4. Едва през 2012 г. било установено, че в Регистъра на осигурените лица липсват данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Албена Стоилова Петкова. Със задължителни предписания изх. № ЗП-737 от 12.09.2012 г. на работодателя-осигурител ЕТ "Евъргрийн - Катя Петкова" са били дадени указания да подаде декларация по чл. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица с необходимите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Албена Стоилова Петкова.

5. С ръкописно изготвена от нея декларация на 30.07.2013 г. Катя Владова Петкова е заявила, че за периода 01.10.2010 г. - 02.05.2011 г. Албена Стоилова Петкова не е упражнявала трудова дейност, тъй като фирмата не е имала дейност и няма изготвени ведомости или други разходооправдателни документи за този период.

6. С разпореждане № 212-00-4516-4 от 16.08.2013 г. е отменено разпореждане № 212-00-4516-1 от 16.06.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и е отказано отпускането на обезщетение, защото според чл. 54а КСО право на такова обезщетение имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяването на осигуряването.

7. С ревизионен акт за начет пор. № Р-5233 от 20.12.2013 г. е установено задължение на ЕТ "Евъргрийн - Катя Петкова" в размер на 1259,82 лв., от които главница 928,80 лв. (неоснователно изплатените на Албена Стоилова Петкова парични обезщетения за безработица за времето от 02.06.2011 г. до 01.12.2011 г.) и 331,02 лв. изтекли лихви до 20.12.2013 г.

8. С разпореждане № 337 от 22.01.2014 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО е започнало производство за събирането на това задължение, а с решение № РО-158 от 14.03.2014 г. директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на ЕТ "Евъргрийн - Катя Петкова" срещу това разпореждане.

II. С посоченото по-горе решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу решението на директора. За да постанови този резултат съдът е приел, че едноличният търговец - работодател и осигурител е допуснал нарушение на осигурителното законодателство, но не е посочил в какво се изразява това нарушение.

Затова с касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ, "тъй като не са посочени кои точно правни норми са нарушени и в резултат на което не е доказано неправомерно поведение на жалбоподателя". Направено е позоваване на решение № 7326 от 09.07.2007 г. по адм. дело № 3368/2007 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, поради следните съображения:

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на останалите условия по чл. 54а КСО. А според чл. 54а, ал. 7 КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. С § 4, т. 11 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 10.12.2013 г.) ал. 7 на чл. 54а КСО е отменена, но с т. 14 на същия § 4 е създаден нов чл. 54л със съдържание, идентично на отменената ал. 7 на чл. 54а КСО.

Актът на Министерския съвет по чл. 54а, ал. 7 (отм.), сега по чл. 54л КСО, е приетата с ПМС № 32 от 11.02.2002 г. Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, според чл. 1, ал. 1 на която паричните обезщетения за безработица, придобити при условията на чл. 54а КСО се отпускат въз основа на заявление по образец, към което се прилагат акт за прекратяване на правоотношението и документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж. Такъв документ може да бъде надлежно оформената трудова книжка, в която са вписани данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и в частност продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж (чл. 349, ал. 1, т. 9 КТ). Случаите, при които времето по трудово правоотношение се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил, са изброени в чл. 352 КТ.

Парично обезщетение за безработица се отпуска въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи - чл. 54а, ал. 7 (отм.), сега чл. 54л КСО. Основната предпоставка за отпускане на обезщетението са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Това правило е било нарушено от длъжностното лице, отпуснало обезщетение за безработица на Албена Стоилова Петкова. Последващите проверки, вкл. и разпоредената ревизия по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО въобще не са се занимали с въпросите дали с подадената от нея ръкописно изготвена декларация, че "Албена Стоилова Петкова, ЕГН ... (дъщеря) не е работила и фирмата не е извършвала търговска дейност", Катя Владова Петкова е заявила престой по смисъла на чл. 267, ал. 1 КТ, който не е по вина на Албена Стоилова Петкова или е заявила преустановяване на дейността на едноличния търговец по смисъла на § 1, т. 14 ДР на КТ. За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение (чл. 267, ал. 1 КТ) и в този случай осигуряването не се прекъсва. При преустановяване на дейността по смисъла на § 1, т. 14 ДР на КТ работникът или служителят има право едностранно да прекрати трудовото правоотношение (чл. 327, ал. 1, т. 10 и ал. 2 КТ), а работодателят може да пристъпи към избрана от него възможност по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2 или 3 КТ - да закрие предприятието изцяло, да закрие част от предприятието или да съкрати щата, или да прекрати трудови договори поради намаляване на обема на работа. ЕТ "Евъргрийн - Катя Петкова" е избрала последната възможност и на това основание (чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ) е прекратила трудовото правоотношение на Албена Стоилова Петкова със заповед № 1 от 02.05.2011 г. Така продължава да стои неразрешен същественият въпрос дали времето от 01.10.2010 г. до 02.05.2011 г. не е престой не по вина на Албена Стоилова Петкова, за което по силата на чл. 267, ал. 1 КТ тя има право на брутното трудово възнаграждение, а работодателят-осигурител е длъжен да внесе осигурителни вноски, вкл. и за фонд "Безработица". Според чл. 10, ал. 2 КСО осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 не е прекратена, но при престой не по вина на работника или служителя това правило не е приложимо.

Решаващото в процесния случай обстоятелство е неизпълненото от длъжностното лице задължение по чл. 54а, ал. 7 (отм.), сега по чл. 54л КСО, да отпусне исканото от Албена Стоилова Петкова обезщетение за безработица след проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Ако длъжностното лице бе изпълнило това свое задължение, щеше да установи липсата на такива данни и едноличният търговец - работодател и осигурител своевременно щеше да бъде задължен да подаде декларация обр. 1. Настъпилата щета за ДОО, независимо дали тя се изразява в неправилно отпуснато обезщетение или в невнесени дължими от едноличния търговец осигурителни вноски върху брутното възнаграждение по чл. 267, ал. 1 КТ, е пряка последица на допуснатото от длъжностното лице при ТП на НОИ нарушение на задължението му по чл. 54а, ал. 7 (отм.), сега чл. 54л КСО.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде решено по същество, като оспореното от ЕТ "Евъргрийн - Катя Петкова" решение № РО-158 от 14.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане № 337 от 22.01.2014 г. бъдат отменени.

С касационната жалба не е направено искане за присъждане на разноски по делото.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,