Определение № 10175 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба с вх. № 2128/18.07.2025 г. на Т. С. П. от гр. Луковит, подадена чрез адв. Л. Владова против определение № 1095 от 02.07.2025 г. по адм. дело № 597/2024 г. на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлено обективираното в друга частна жалба (вх. № 901/17.03.2025 г.) искане на П. по чл. 161, ал. 1 от АПК за възстановяване на срока за обжалване на заповед № РД-05-02-72/30.08.2024 г., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч. Иска се отмяна на процесното определение като незаконосъобразно, възстановяване на срока за обжалване на административния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество. Претендират се разноски. Ответникът – директор на ОД „Земеделие – Ловеч, чрез юрк. Младенова оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Предмет на настоящия съдебен контрол е и определение № 265 от 10.02.2025 г., постановено по същото дело на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на П. срещу заповедта на директора на ОДЗ, а производството по делото е прекратено. Същата е оспорена от П., чрез адв. Владова, с частна жалба с вх. № 901/17.03.2025 година. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Частните жалби са процесуално допустими като подадени в срок (видно от пощенското клеймо) и от надлежна страна в лицето на Т. П.. Разгледани по същество са неоснователни. По частната жалба против определение № 1095 от 02.07.2025 г. по адм. дело № 597/2024 г. на Административен съд – Ловеч: Със заповедта на директора на ОДЗ – Ловеч от 30.08.2025 г. П., който е заемал длъжността „началник на Общинска служба по земеделие гр. Луковит, е бил отстранен временно от работа на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е дисциплинарно производство за нарушаване на етичните правила и уронване престижа на службата. Причината е образувано срещу него досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 302, ал. 1 вр. чл. 301, ал. 2 и 1 от НК. Установено е по делото и не се оспорва от страните обстоятелството, че до 22.11.2024 г. привлеченият в качеството на обвиняем П. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Заповедта за временно отстраняване от работа е съобщена по надлежен начин (по пощата с куриерски пратки с известие за доставка) на бащата на жалбоподателя на 05.09.2024 г. и на 12.09.2024 г. на съпругата му на двата известни на органа по назначаването адреси. Предвид липсата на указание пред кого и в какъв срок може да бъде обжалвана, то това е било възможно до 05.11.2024 г. съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК. Жалбата до съда обаче е подадена на 16.12.2024 г., като видно от пощенското клеймо е изпратена по пощата на 13.12.2024 година. Спорно по делото е дали обстоятелството на задържането под стража на П. в този период е препятствало същия и процесуалните му представители да подадат жалба срещу заповедта за временно отстраняване от работа. На този въпрос първоинстанционният съд е отговорил отрицателно, който извод се споделя и от настоящата инстанция. Съгласно чл. 161, ал. 1 от АПК обстоятелствата, довели до пропускане на срока за обжалване, следва да са непредвидени, т. е. внезапно настъпило събитие или действие, което обективно е възпрепятствало оспорването в размерите на срока. Законодателят не е дефинирал съдържанието на понятието „особени непредвидени обстоятелства“. Съгласно установената практика това са обстоятелства, които са извън обичайните, нормално очакваните и поради това извън предвидимите. В съдебната практика е прието, че това са обстоятелства, които лишават страната обективно от възможността да осъществи съответното процесуално право; такива, поради които лицето е било в ситуация на обективна невъзможност в срок да извърши съответното действие и са довели до физическа невъзможност да предприеме действия; те се дължат на външна причина, каквито са случайните и непреодолими събития. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което жалбоподателят не е бил в състояние да ги предвиди и преодолее. В случая не може да се приеме, че поради задържането му под стража жалбоподателят не е могъл да обжалва процесната заповед. На първо място, не се споделя възражението, че заповедта е следвало да бъде връчена в ареста, при положение, че органът по назначаването не би могъл да знае къде се изтърпява мярката за неотклонение. На второ място, за тези два месеца, през които е текъл срокът, бащата на П. (респективно съпругата му), e имал обективната възможност по различни начини (по време на свиждане, по пощата, чрез адвокат) да му предаде полученото копие от процесната заповед, тъй като приетото известие за доставка безспорно вменява задължението да се предостави куриерската пратка на адресата. Следователно не се касае за „особено непредвидени обстоятелства“ и искането за възстановяване на срока за обжалване на заповедта правилно е отхвърлено от АС – Ловеч. При това положение липсват основания за отмяна на постановеното в тази насока определение и то следва да се остави в сила. По частната жалба против определение № 265 от 10.02.2025 г. по адм. дело № 597/2024 г. на АС – Ловеч. Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че няма основания за отмяна и на второто определение, с което жалбата срещу заповедта е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. След като се установи, че срокът по чл. 140, ал. 1 от АПК е пропуснат и не е възстановен по съдебен ред, то безспорно жалбата се явява просрочена и процесуално недопустима, поради което и този акт следва да се остави в сила. При този изход на делото Т. П. ще трябва да заплати на ОД „Земеделие“ – Ловеч сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,