Определение № 1605 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Център за развитие на човешките ресурси“, представлявано от Н. Спасов, чрез адв.Цветанов, срещу Определение № 19402/09.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9153/2024 г. на Административен съд София – град/АССГ/, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК - до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 8832/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Частният жалбоподател излага доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба М. А. Р., чрез адв. Пенова в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 9153/2024 г. по описа на АССГ е образувано след като с Определение №16722/13.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8832/2024 г. по описа на АССГ съдът е разделил производството по оспорване на Заповед № РД-05-156/22.08.2024 г. на Изпълнителния директор на „Център за развитие на човешките ресурси“, с която е прекратено служебното правоотношение М. А. Р., поради завръщане на замествания държавен служител – Г. С. Р.. Производството по адм. дело № 8832/2024 г. по описа на АССГ е продължило по оспорване на Заповед № РД-05-155/22.08.2024 г. на същия административен орган, с която М. А. Р. е била преназначена на длъжност Главен експерт в отдел „Информационно обслужване“, Дирекция „Селекция и договаряне“ за срок до завръщане на замествания държавен служител Г. С. Р., считано от 23.08.2024 г. При така установеното съдът е приел, че доколкото преценката за законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Р. е обусловена от законосъобразността на заповедта за назначаване на тази длъжност, а същата се разглежда в отделно съдебно производство, то производството по настоящото дело е обусловено от изхода на оспорването по адм. дело № 8832/2024 г. по описа на АССГ. С оглед изложеното съдът е спрял производството по делото. Определението е правилно. Споделя се извода на АССГ, че предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК са изпълнени и са налице основания за спиране на производството по адм. дело № 9153/2024 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 8832/2024 г. по описа на АССГ. Разпоредбата на цитирания текст допуска спиране на висящо съдебно производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че основание за спиране е налице тогава, когато съществува висящо пред съд производство и между образуваните две дела съществува връзка на обусловеност. В случая съдът правилно е приел, че спорът, касаещ законосъобразността на Заповед № РД-05-155/22.08.2024 г., с която М. А. Р. е била преназначена на длъжност Главен експерт в отдел „Информационно обслужване“, Дирекция „Селекция и договаряне“ за срок до завръщане на замествания държавен служител Г. С. Р., считано от 23.08.2024 г., е преюдициален по отношение на въпроса, който следва да бъде разрешен в спряното от АССГ производство, а именно – законосъобразността на прекратяване на правоотношението на Р.. В обобщение, съдът правилно е приел, че са налице основания за спиране на производството по делото, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 229 и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение