Определение № 7820 от 25.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6281/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) към Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Пейчев, срещу определение № 542 от 23.05.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-391/2024 г., с което е наложена временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на Интегрирана система за радиолокационно и радиоелектронно наблюдение по протежение на българо-турската граница“, открита с решение № F491981 от 29.03.2024г. на директора на ГДГП към МВР. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че КЗК не е отчела специфичния предмет на обществената поръчка, пряко свързан със защитата на националната сигурност, при което необосновано е приела, че налагането на временна мярка няма да доведе до непосредствена опасност от увреждане на интересите на възложителя, а и на обществото като цяло. Не се споделя преценката на КЗК, че следва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура, като се сочи, че това изискване важи за всяка процедура по ЗОП, но не обуславя необходимост от налагане на временна мярка. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответниците – „ВИЙОМ“ ЕООД и „ГЛОБАЛ САТ“ ЕООД не вземат становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: От данните по преписката се установява, че „ВИЙОМ“ ЕООД е подало жалба пред КЗК срещу решение № F491981 от 29.03.2024г. на директора на ГДГП към МВР за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на Интегрирана система за радиолокационно и радиоелектронно наблюдение по протежение на българо-турската граница“. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП. Искането е обосновано с необходимостта от законосъобразно провеждане на процедурата, което е в интерес, както на възложителя, така и на обществото, с оглед ефективно разходване на публични средства в голям размер. Развити са подробни съображения, че възложителят е открил възлагателна процедура при заложени дискриминационни и неточни условия в документацията, които създават неравнопоставеност и необосновано ограничават участието на стопанските субекти в процедурата. Посочено е, че дейностите, предмет на изпълнение, не засягат пряко и непосредствено интересите на гражданите, нито изискват спешност и неотложност. С обжалваното определение КЗК е наложила временна мярка, като изцяло е възприела и се е позовала на аргументите, изложени от искателя. Приела е, че следва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура, гарантираща качествено и икономично изпълнение на обществената поръчка, което защитава в най-пълна степен, както интереса на жалбоподателя и останалите потенциални участници в процедурата, така и обществения интерес. По отношение на интереса на възложителя от срочно приключване на процедурата, Комисията е отчела важността, но и липсата на неотложност за изпълнение на дейностите, включени в предмета на обществената поръчка. Постановеното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а ал. 3 предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК е съобразила изискването на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. При което е достигнала до необоснован извод, че следва да бъде наложена временна мярка, тъй като общественият интерес би бил защитен в най-пълна степен, ако се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура. Настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на възложителя – настоящ частен жалбоподател, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. В случая предметът на обжалваната поръчка касае изграждането на Интегрирана система за радиолокационно и радиоелектронно наблюдение по протежение на българо-турската граница. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга - изисква продължаване на процедурата с цел защита на националната сигурност, тъй като внедряването на посочената система ще допринесе за разкриване и предотвратяване на престъпления и нарушения на граничния режим, свързани с контрабандата на наркотични вещества и прекурсори, чрез използването на пилотирани и безпилотни малки летателни апарати за извършване на трансгранична престъпна дейност. Това безспорно е от особена важност за дейността на ГДГП, чиято основна функция е да охранява държавната граница и външна граница на Европейския съюз. Възложителят е отбелязал, че за последните две години са констатирани над 250 случая на нерегламентирани полети на безпилотни летателни системи в забранената за полети гранична зона с Турция, като нерегламентираните полети са, както с разузнавателна цел, така и с контрабандни и други престъпни цели. Към момента България не разполага с радиолокационна техника, която да проследява ниско прелитащи обекти, съответно ГДГП не разполага с технологичен капацитет за противодействие на извършваната контрабандна дейност по въздух, чрез дронове и пилотирани малки летателни средства. Липсата на радио-локационна система за наблюдение на въздушното пространство до 3000м надморска височина, особено в граничната зона между България и Турция е съществен дефицит, пряко влияещ на националната сигурност на страната и укрепването на контрола на външните граници на ЕС. От изложеното е видно, че общественият интерес и интересът, свързан със защита на националната сигурност, както и интересът на възложителя, изискват по-бързо извършване на дейностите, включени в обхвата на процедурата. Тези интереси въобще не са отчетени от КЗК. В случая от наложената мярка „спиране на процедурата“ могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Доколкото превес следва да се даде именно на защитата на обществения интерес и интереса, свързан с националната сигурност, пред евентуалното увреждане на интереса на жалбоподателя, следва да се приеме, че е налице презумираният от законодателя, значим обществен интерес, наложил изключването на суспензивния ефект при оспорването на решение за откриване на обществена поръчка. Настоящият съдебен състав не споделя преценката на КЗК, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното й провеждане, което в най-пълна степен отговаря на обществения интерес. Всички релевирани от жалбоподателя „ВИЙОМ“ ЕООД възражения за допуснати нарушения при постановяване на оспореното решение № F491981 от 29.03.2024г. са извън предмета на преценка по чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, поради което са неотносими за настоящото производство. По тези възражения КЗК ще се произнесе с решение, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да бъде обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. В противен случай би се наложило спиране на всяка възлагателна по реда на ЗОП процедура при нейното обжалване, с оглед изискването за законосъобразното й откриване и провеждане. Така се обезсмисля и предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Като не е съобразила специфичния предмет на обществената поръчка и ключовото му значение за националната сигурност, Комисията е извела необоснован извод, че общественият интерес изисква спиране на процедурата. Не е отчетено и правилото на чл. 112, ал. 8 ЗОП, че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че изводите на КЗК да наложи временна мярка „спиране на процедурата“ не съответстват на материалноправните изисквания на чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, а и наред с това са необосновани, тъй като не почиват на обективна преценка на конкретните фактически обстоятелства, налагащи да се даде превес на защитата на обществения интерес и интереса, свързан с националната сигурност, Обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде оставено без уважение искането на „ВИЙОМ“ ЕООД за налагане на временна мярка спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на Интегрирана система за радиолокационно и радиоелектронно наблюдение по протежение на българо-турската граница“, открита с решение № F491981 от 29.03.2024г. на директора на ГДГП към МВР. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение